Илон Мъск иска да постави компютърен чип в мозъка ни. Невротехнологичният стартъп на Мъск, Neuralink, работи по имплантирането на свой мозъчен чип, вграден в череп на човек, откакто е основан през 2016 г. След години на тестове върху животни Мъск обяви през декември, че компанията планира да започне изпитания върху хора в рамките на шест месеца (макар че това не е първият път, когато той казва, че тези изпитания са на хоризонта).
Neuralink е прекарала повече от половин десетилетие, за да разбере как да преобразува мозъчните сигнали в цифрови изходи - представете си, че можете да движите курсора, да изпращате текстово съобщение или да пишете в текстообработваща програма само с мисъл.
Макар че първоначалният фокус е върху случаите на медицинска употреба, като например подпомагане на общуването на парализирани хора, Мъск се стреми да внедри чиповете на Neuralink в масова употреба.
Компанията на Мъск далеч не е единствената група, която работи върху мозъчно-компютърни интерфейси или системи за улесняване на пряка комуникация между човешкия мозък и външни компютри. Други изследователи разглеждат възможността за използване на BCI за възстановяване на изгубени сетива и за управление на протези, наред с други приложения.
Въпреки че тези технологии са все още в начален стадий на развитие, те съществуват достатъчно дълго, за да могат изследователите да придобият все по-ясна представа за начина, по който невронните импланти взаимодействат с нашите умове.
Анна Уекслър, доцент по философия в катедрата по медицинска етика и здравна политика в Университета на Пенсилвания, казва: "Разбира се, че това води до промени. Въпросът е какви промени предизвиква и доколко тези промени са от значение?"
Намесата в деликатното функциониране на човешкия мозък е сложна работа, а ефектите не винаги са желани или планирани. Хората, използващи BCI, могат да почувстват дълбока зависимост от устройствата или да се почувстват така, сякаш усещането им за себе си е променено. Преди да стигнем до момента, в който хората ще се редят на опашка, за да имплантират смартфон в мозъка си, е важно да се справим с техните опасности и уникални етични капани.
От научна фантастика до индустрия за милиарди долари
Във филмс "The Terminal Man" от 1974 г. един мъж получава инвазивен мозъчен имплант, за да си помогне при припадъци. Въпреки че операцията първоначално изглежда успешна, нещата се объркват, когато продължителното въздействие на чипа го подтиква към психотичен бяс. Както обикновено се случва в научнофантастичните филми, учен предупреждава за катастрофата още в началото на историята, като сравнява имплантите с лоботомиите от 40-те и 50-те години на миналия век. "Те създадоха неизвестен брой човешки зеленчуци", казва той. "Тези операции бяха извършени от лекари, които бяха твърде нетърпеливи да действат".
Макар че на хората тепърва им предстои да създадат летящи автомобили и да осъществят мисии до Марс, BCI може би е най-значимата технология, която не само ще настигне, но в някои случаи и ще надмине ранните научнофантастични представи. Повече от 200 000 души по света вече използват някакъв вид BCI, най-вече по медицински причини. Може би най-известният случай на употреба са кохлеарните импланти, които позволяват на глухите хора в известен смисъл да чуват. Друг важен случай на употреба е превенцията на епилептични пристъпи: Съществуващите устройства могат да наблюдават активността на мозъчните сигнали, за да предсказват припадъци и да предупреждават човека, така че той да може да избягва определени дейности или да приема превантивни лекарства.
Някои изследователи са предложили системи, които не само да откриват, но и да предотвратяват пристъпите с електрическа стимулация, почти точно като механизма, описан във филма. Импланти за хора с болестта на Паркинсон, депресия и епилепсия са в процес на изпитания върху хора от години.
Неотдавнашните подобрения в изкуствения интелект и материалите за невронни сондирания направиха устройствата по-малко инвазивни и по-широко приложими, което естествено привлече вълна от частно и военно финансиране. Paradromics, Blackrock Neurotech и Synchron са само някои от конкурентите, подкрепяни от рискови фондове, които работят върху устройства за парализирани хора.
През ноември миналата година стартъп, наречен Science, представи концепция за биоелектрически интерфейс, който да помогне за лечението на слепота. А през септември миналата година Magnus Medical получи одобрение от Агенцията по храните и лекарствата за целева терапия за мозъчна стимулация при голямо депресивно разстройство.
Междувременно Neuralink е съпътствана от прекалено големи обещания - например, не успява да изпълни сроковете и според сведенията е предизвикала федерално разследване за твърдения за нарушения на правилата за хуманно отношение към животните. Фирмата за пазарно разузнаване Grand View Research оценява световния пазар на мозъчни импланти на 4,9 милиарда щатски долара през 2021 г., а други фирми прогнозират, че цифрата може да се удвои до 2030 г.
Засега BCI са ограничени до медицинската сфера, но за технологията са предложени широк спектър от немедицински приложения. Изследване, публикувано през 2018 г., описва участници, използващи BCIs, за да взаимодействат с множество приложения на таблет с Android, включително да пишат, да изпращат съобщения и да търсят в интернет, като си представят съответните движения. По-спекулативните приложения включват играене на видеоигри, манипулиране на виртуална реалност или дори директно получаване на входящи данни като текстови съобщения или видеоклипове, заобикаляйки необходимостта от монитор. Това може да звучи като научна фантастика, но реалността е, че сме достигнали момент, в който културните и етичните бариери пред този вид технологии започват да надвишават техническите. Убедителни доказателства сочат, че устройствата могат да предизвикат когнитивни промени извън обхвата на предвидените им приложения.
Някои от тези промени са положителни. Участници в изследване от 2016 г. са почувствали, че лечението им е помогнало да си възвърнат "автентичната" същност, която е била лишена от депресия или обсесивно-компулсивно разстройство.
Но не всички промени, които изследователите са установили, са полезни. В интервютата си с хора, на които са поставени BCI, Фредерик Гилбърт, професор по философия в Университета на Тасмания, специализиран в приложната невроетика, е забелязал някои странни ефекти.
"Понятията за личност, идентичност, действие, автентичност, автономност и аз - това са много компактни, неясни и непрозрачни измерения", каза Гилбърт. "Никой не е наясно какво означават те, но имаме случаи, в които е ясно, че BCI са предизвикали промени в личността или изразяването на сексуалността"
В многобройни проучвания Гилбърт е забелязал, че пациентите съобщават за чувство на неразпознаване на себе си или за това, което в изследванията обикновено се нарича "отчуждение".
"Те знаят, че са себе си, но не е както преди имплантирането", казва той. Някои от тях изразяват чувството, че имат нови способности, които не са свързани с имплантите, като например жена в края на 50-те години, която се наранила, докато се опитвала да вдигне маса за билярд, която смятала, че може да премести сама.
Въпреки че някои случаи на отчуждаване могат да бъдат полезни - ако водят до здравословно самочувствие, например - отрицателните случаи, известни като влошаващо се отчуждаване, могат да бъдат доста опасни.
"Това е довело до крайни случаи, в които е имало опити за самоубийство", казва Гилбърт.
Смартфон в мозъка ви
Ако е лесно да се пристрастите към телефона си, помислете само колко по-пристрастяващ би могъл да бъде той, ако бъде свързан директно с мозъка ви.
Гилбърт разказа за пациент, който развил своеобразна парализа на решенията, като в крайна сметка се почувствал така, сякаш не може да излезе или да реши какво да яде, без първо да се консултира с устройството, което показва какво се случва в мозъка му.
Понякога пациентът може да разчита толкова много на устройството си, че да има чувството, че не може да функционира без него. Гилбърт се е сблъсквал с много участници в проучването, които са изпадали в депресия, след като са загубили подкрепата на своето устройство.
АРЕНА
|
