Съвременният живот все повече излага хората на стресови ситуации, които могат да имат сериозни последици за здравето.
Според доклада за глобалните емоции на Gallup за 2019 г. 55% от възрастните американци съобщават, че поведението им е било отрицателно повлияно поради физическите и емоционалните последици от повишения стрес, докато глобалната средна стойност на броя на стресираните хора от 143 страни е 35%, съобщава "Science News".
Стресът е свързан с широк спектър от потенциални здравословни проблеми, вариращи от тревожност и депресия до проблеми с храносмилането, като това емоционално състояние също е фактор за потенциално фатални здравословни проблеми като инфаркти и инсулти.
Повишаването на нивата на стрес по целия свят направи достъпа до стратегии за управление на стреса по-важен от всякога. Един от ключовите фактори при управлението на стреса е разработването на по-добри начини за наблюдението му.
Индикатор за това състояние може да са несъзнателни движения като скърцане със зъби, потупване с крака или триене с ръце. Тези фини движения или изрази по тялото, които се случват неволно и често несъзнателно, се наричат „микрожестове“ и могат да се използват за измерване на емоционалните състояния, дори в случаите, когато субектите се опитват да ги скрият.
В миналото учените са изследвали връзката между поведения като измама и микрожестове, но връзката между подсъзнателните движения и емоционалните състояния и по-специално стреса е била по-малко проучена.
В нова статия, публикувана в списанието Advanced Intelligent Systems, авторите, включително Ли Фанг, изследовател в Лабораторията за изкуствен интелект, Хонконг, описват подробно използването на нововъзникваща технология, наречена EmoSense, за откриване на микрожестове, които може да бъде свързани със стрес.
„EmoSense е нова трислойна система за откриване на стрес, която използва сензорна техника за улавяне на микро жестове, дори тези, които остават незабелязани или са несъзнателни“, каза Фанг. „Той използва алгоритъм за машинно обучение, за да проследява точно тези микро жестове.“
Технологията използва проводимостта на тялото и резистивния характер на кожата, за да измери как променливият ток, преминаващ през тялото, се променя в резултат на промени в тъканите, предизвикани от микро жестове.
„Нашето проучване представя пилотен потребителски експеримент, който демонстрира ефективното проследяване на микрожестовете и тяхната роля в измерването на нивата на стрес“, добави Фанг. „Ние предлагаме ефективна система за откриване на микро жестове, използваща алгоритми за капацитивен сензор и машинно обучение.“
В пилотното проучване екипът тества 16 души, които са помолени да споделят за емоционалните си състояния по време на експериментите.
Въз основа на това екипът успява да създаде математически модел, свързващ микрожестовете с реакцията на стрес. Това, което те откриват, е, че индивиди, изпитващи високи нива на стрес или нервност, показват несъзнателни микрожестове с ръце и те дори се случват, когато субектите са в състояние съзнателно да контролират изражението на лицето или гласа си.
„Нашите проучвания допълнително разкриха значително откритие — съществува умерена връзка между нивата на стрес и честотата на микрожестовете“, обясни Фанг, показвайки, че това колко често се появяват микрожестовете може да е индикатор за това колко стресиран се чувства човекът.
Изследването включва други термини за описание на негативни емоционални състояния като „Страх“ и „Раздразненост“. Това наблюдение предизвика любопитството на екипа да изследва основните корелации между тези негативни емоции и други микро жестове.
Екипът обмисля как EmoSense може да бъде внедрен в преносима електроника като китки и каишки за часовници.
„Продължавайки напред, планираме да приложим EmoSense към набор от практически приложения, да проектираме прототипи и да проведем нови проучвания, за да оценим неговата ефективност и използваемост. Освен това, надграждайки интригуващото наблюдение, споменато по-рано, бъдещата ни работа ще се съсредоточи върху изследването на базираните на движения с ръце реакции на различни емоции", посочва ученият.
АРЕНА
|
