Някои щастливци са способни да виждат света с по-висока "честота на кадрите" от останалите хора, показва ново проучване, публикувано в списание PLOS ONE. Авторите му смятат, че тази черта може да даде предимство в състезателните игри и спортове.
Човешкото око е чудодеен орган, който ни позволява да възприемаме вселената, като преобразува светлината в електрически сигнали с помощта на клетки, известни като фоторецептори. Впоследствие това предава чрез зрителния нерв към област на мозъка, известна като зрителна кора, където се формира образ. Честотата, с която този процес протича по време на всяка секунда, е известна като времева разделителна способност.
"Тъй като имаме достъп само до собствения си субективен опит, може наивно да очакваме, че всички останали възприемат света по същия начин като нас", казва доцентът по невробиология в Тринити Колидж Дъблин Кевин Мичъл, който е съавтор на изследването.
"Примери като цветната слепота показват, че това не винаги е вярно, но има и много по-малко известни начини, по които възприятието може да се различава", продължава Мичъл. "Това изследване характеризира една такава разлика - в "честотата на кадрите" на нашите зрителни системи. Изглежда, че някои хора наистина виждат света по-бързо от други."
По време на проучването изследователите помолили група от 88 доброволци да наблюдават светодиодна светлина през чифт очила, които манипулирали да мигат с различна скорост. Този тест, известен като "критичен праг на сливане на трептенията", позволява на учените да проследят броя на трептенията в минута. Или честотата, при която човек вече не е в състояние да различи трептенията, а вместо това вижда непрекъснат източник на светлина.
Установено е, че прагът на сливане на трептенията се различава значително при различните доброволци. Критичният праг на трептене на всеки индивид се променя сравнително малко по време на многобройни сесии, проведени по едно и също време.
"Все още не знаем как тази вариация във визуалната времева разделителна способност може да повлияе на всекидневния ни живот", казва съавторът на изследването и докторант Клинтън Хаарлем, също от Тринити Колидж Дъблин. "Но смятаме, че индивидуалните разлики в скоростта на възприемане могат да станат очевидни в ситуации с висока скорост, в които може да се наложи да се открият или проследят бързо движещи се обекти, като например при спортовете с топка, или в ситуации, в които визуалните сцени се променят бързо - състезателните игри". АРЕНА
|
