Химици от Националния музей и Университета в Амстердам за първи път установиха как Рембранд е използвал специални пигменти от арсенов сулфид, за да създаде съвършена златна боя, съобщава електронното издание „Юрикалърт“, цитирано от БТА.
„Нощна стража“ на Рембранд в Националния музей (Рейксмузеум) в Амстердам Снимка:AP Photo/Peter Dejong)
С помощта на сложни спектроскопски техники те са успели да засекат наличие на пигменти от минерала парареалгар (жълто) и полуаморфен парареалгар (оранжево/червено) в детайли от известната му творба „Нощна стража“.
Подкрепени от подобни проучвания на свързани исторически източници, химиците стигнали до заключението, че Рембранд умишлено е комбинирал тези конкретни пигменти от арсенов сулфид с други багрила, за да пресъздаде точно златния блясък в дрехата на един от персонажите в картината.
Откритието е публикувано в научното списание „Херитидж сайънс“ с автори Фредерик Брурс и Нушка де Кайзер, докторанти в Института за молекулярни науки на Университета в Амстердам и изследователи в Националния музей. Те стигат до заключението, че Рембранд е използвал доста необичайна комбинация от пигменти, за да изобрази златните нишки в бродираната връхна дреха, носена от лейтенант Вилем ван Ройтенбурх. Той е дясната от двете централни фигури в предната част на стрелковата рота, водена от капитан Франс Банинк Кок (фигурата в черно).
Откриването на пигментите на арсеновия сулфид е станало в рамките на мащабния изследователски проект „Операция „Нощна стража“, който започна през 2019 г. и продължава да дава поразителни резултати. Пълното рентгеново флуоресцентно сканиране (MA-XRF) на картината вече беше разкрило наличието на арсен и сяра в части от облеклото на Ван Ройтенбурх. Това накара изследователите да предположат наличието на добре познатите арсенови сулфидни пигменти орпимент (жълто) и реалгар (червено). Подробно изследване на две малки проби от боята, взети от картината, обаче показва друго. Високотехнологичният анализ, съчетаващ светлинна микроскопия с микрораманова спектроскопия, електронна микроскопия и рентгенова прахова дифракция, разкрива наличието на по-необичайните компоненти на арсеновия сулфид - парареалгар (жълто) и полуаморфен парареалгар (оранжево-червено).
Наличието на парареалгар в исторически картини често се обяснява с остаряването на реалгара, който под въздействието на светлината с течението на времето се превръща в парареалгар. Учените обаче твърдят, че Рембранд умишлено е избрал да използва тези пигменти в стремежа си да имитира точно златните детайли на дрехите на Ван Ройтенбурх. Нагряването на жълтия пигмент парареалгар води до образуването на червеникав полуаморфен парареалгар. След това Рембранд го е комбинирал с оловно жълто и вермилион (червен живачен сулфид), за да се пресъздаде златният блясък.
Това химическо обяснение е подкрепено от обстоен преглед на историческите източници, съобщаващи за използването на арсенови сулфидни пигменти. Изглежда, че в Амстердам през XVII в. е имало по-широка гама арсенови пигменти, отколкото се е смятало досега. Те вероятно са пристигали по известните търговски пътища от Германия/Австрия и Венеция до Амстердам. Това се потвърждава и от сведенията за използването на много подобна смес от пигменти от Вилем Калф, съвременник на Рембранд в Амстердам. Затова изследователите заключават, че Рембранд умишлено е използвал парареалгар и полуаморфен парареалгар заедно с оловно жълто и вермилион, за да създаде специалната оранжево-златиста боя. АРЕНА
|
