Сладка и опасна – зависимостта от захарта вече се приема за заболяване, което може да се диагностицира официално.

Пристрастените към шоколада и вафлите на практика са болни и даже могат да изпаднат в абстиненция. Често те усещат болка, световъртеж или пък гадене, ако не получат навреме спасителната си доза захар, обясняват явлението специалисти.

Зависимостта към сладкишите обаче може да бъде преодоляна, смятат диетолози. По примера на Саманта от „Сексът и градът”, която уби една шоколадова торта, като я поля с препарат за миене на съдове, а след това я изхвърли в кофата, калоричните захарни изкушения трябва да бъдат премахнати от менюто поне за 14 дни, смятат специалисти.

Това е срокът, за който тялото е способно да забрави за удоволствието, което му доставят сладкишите. Пристъпите на абстинентен глад за сладко обаче изчезват почти напълно след не по-малко от 3-4 месеца, смятат още диетолозите.

Към захарта можем да се пристрастим точно както към други вещества, предизвикващи зависимост, но тази към сладкото е много често срещана и производителите на храни и напитки, съдържащи захар, с голяма охота се грижат да задоволяват произлизащото от тази наша слабост търсене, обясняват специалисти.

Едно парченце за награда

Захарта активира центровете за "възнаграждение" в мозъка и спомага временно да се чувстваме добре. Това ни кара да се обръщаме отново и отново към захарните изделия, за да се награждаваме и да предизвикваме по-често тези приятни усещания. Не бива да се забравя обаче, че белите кристали сами по себе си представляват киселина. Натрупването им в тялото подпомага растежа на бактерии, водещи до чести инфекции и освен това ограничават ефективността на имунната система.

Удоволствието е голямо

Захарта активира същите рецептори в мозъка, които се „възбуждат” и при прием на наркотик. Когато те са стимулирани, могат да притъпят болката, както го правят аналгетиците. Това обаче променя химията в мозъка или, най-просто казано, ни "разбърква" главата. Когато консумираме захарна напитка или храна, тя стимулира бързото отделяне на инсулин от панкреаса. Инсулинът е необходим за движението на захарните молекули от кръвта в клетките, където се използват за енергия. Постоянната консумация на сладки неща през деня обаче прави клетките безчувствени и ги кара да не усвояват захарта, пише здраве.бг. Понякога даже се получава претоварване на тялото и панкреасът спира да работи на пълни обороти, което е пагубно за талията.

Болезнени признаци на пристрастеност

Силното пристрастяване към захарта може да бъде диагностицирано много лесно. Хората, вманиачени да похапват сладкиши, обикновено изпитват непреодолимо желание да „закусят” с шоколад или кроасан поне три пъти дневно. А ако пък наоколо няма нищо сладко, те започват да изпитват множество неприятни симптоми. Сред тях са не само лошо настроение, но и главоболие, депресия, тревожност, гняв, сънливост и даже мускулно-скелетни болки.

Умора, глад и ужас

Много от захарните "наркомани" имат неконтролируеми пориви към храна. Зависимите от сладко буквално не могат да спрат да се тъпчат с торти и бонбони.
Обикновено хората се сещат за сладкишите следобед, когато са уморени от дългия работен ден. Лекарите обаче предупреждават, че това е погрешна тактика. В началото захарта наистина ни зарежда с енергия и подобрява умствената работа, но този ефект е краткотраен и след това бързо изпадаме в първоначалното си състояние на умора, обясняват специалистите.

novinar.bg