Румъния,
80-те. Режимът на Чаушеску. Медиите са под пълен контрол. "Секуритате"
деребейства. Всичко, което пристига от външния свят, е под жестока
цензура.
Но в този момент на черния пазар се появяват видеокасетите
VHS. И те прокарват пътя на Холивуд към Румъния. Прозорецът към света
вече е открехнат. Организират се партита с много хора в малки
апартаменти само за да се гледат изтъркани копия на филми със Силвестър
Сталоун, Жан-Клод ван Дам, Марлон Брандо, и да – Чък Норис.
Тази
смешно-тъжна история с клипове от "Девет седмици и половина", "Рамбо" и
"Роки" се съдържа в поредицата от интервюта с хора, които добре помнят
това време, и показват как този поглед в някаква степен отвъд посява
семената на революцията срещу режима на Чаушеску през 1989 г.
"Започнахме да мечтаем да сме герои", казва един човек, гледал тогава
"Роки". Друга жена си спомня "Последното танго в Париж". "Няма значение
дали филмите бяха пропаганда. Важното беше, че не са пропаганда на
Чаушеску", си спомня трети.
Централна фигура във филма е Ирина
Нистор. Тя е жената, която прави дублажа на англоезичните филми на
румънски. Чете мъжките и женските роли едновременно. Гласът й се
превръща в герой сам по себе си. Нистор смята, че е дублирала около 3000
филма. Казва, че не е искала да направи никаква революция, но
предложението за опасното й начинание да дублира нецензурирани, "черни"
филми, е било неустоимо.
Фотограф: Сънданс
Режисьор на филма е Илинка Калугареану. Идеята й дошла през
2011 г., когато на филмов фестивал в Лондон чува гласа на Нистор.
Изведнъж цялото й детство се връща в главата й. И тогава си дала сметка,
че историята на Ирина непременно трябва да бъде разказана.
dnevnik.bg
|
RSS новини
