Констатацията, че любовта е наркотик
не е просто пикантна фраза, установиха
учени. Те доказаха, че в кръвообръщението
на човека се задвижват толкова голямо
количество невромедиатори, че влюбеното
състояние може да се сравни именно с
наркотичното опиянение. Всички се питаме
какво точно става в черепната кутия на
безумно влюбения човек. Какви процеси
предизвикват замечтания изрази на
лицето, блуждаещата усмивка или
неудържимото желание да си близо до
даден човек, въпреки че наоколо е пълно
с други хора, които далеч не са по-лоши.
Ето как учените обясняват наркотичното
действие на влюбеността. Ако усетите,
че в стомаха ви са запърхали пеперудки,
знайте , че в тялото ви е изхвърлен
хормона дофамин. След това на сцената
излиза белтъкът невротрофин, чието
задължение е да предизвиква у вас трайна
привързаност към вашия любим/любима.
Тази привързаност се изразява в
потребността да виждате любимите черти,
да чувате любимия глас, да говорите за
нето/нея и прочие. Не можете нито да
спите, нито да ядете и сте обзети от една
единствена идея – да сте по-близо до
своя „предмет“. Впрочем симптомите са
познати на всички. След това настъпва
намаляване в организма на серотонина,
който отговаря за контрола върху нашите
желания.
Целият този хормонален коктейл
не позволява на двойките да се разделят
и причинява физически страдания от
раздялата, които напомнят въздействието
на наркотика. Ето как в организма на
влюбения стават сходни процеси както
в организма на наркозависимия. Има обаче
и сериозна разлика. Влюбването все пак
е полезно. Любовта повишава познавателните
и двигателните способности на човека.
/БГНЕС
|
