Четвъртък, 28 Март 2024
  • Арена Радио
  • Новини
  • НА АРЕНАТА
  • Програмата
    Online radio Arena
    Изтегли Winamp


  • Главно меню
  • Онлайн TV (Начало)
    За нас
    Нашите продукти
    Контакти
    Да правим филм в Русе
    Арт
    Реклама
    Връзки
    Приятели

    всички новини  »
    Изпрати своята новина  »
    RSS новини
    03.06.2016  » Как музиката в магазините манипулира съзнанието
    В маркетинговите среди има известен похват, за който повечето клиенти не си дават сметка. Музиката, която звучи в моловете или магазините, изобщо не е случайна, а специално избрана за хората, които проявяват интерес към конкретните стоки - така наречените таргетни групи, пише Би Би Си.

    Поводът за тази равносметка е решението на популярната британска верига "Маркс и Спенсър" да спре да пуска музика във всичките си над 300 магазина за дрехи във Великобритания. Компанията обяви това вчера, след като обстойно допитване до клиентите и служителите й показа, че мнозинството от тях не харесват специално подбрания музикален съпровод. Веригата отказва да публикува плейлистата си, но медиите припомнят, че M&S въведе фоновата музика в част от магазините си през 2006 г., а в коледните си рекламни клипове през последния сезон използваше хита на Марк Ронсън "Uptown Funk".

    Макар че в магазините в България обикновено звучи радио, на Запад стандартът е така наречената "асансьорна музика", за която в английския има и специален термин - "muzak". Тя обикновено е неангажиращ инструментал без вокали и се възприема като фон, а не като акцент. Използва се широко не само в асансьори, но и в търговските центрове, моловете и повечето големи вериги магазини, които не се опират на определен жанр или поп музика.

    През 1930-те години в САЩ музикалната компания "Музак" започва да произвежда и продава такива семпъли, като първоначално се използват за фон на работното място - за успокояване и повишаване на продуктивността на служителите. От 2004 г. насам, след като е купена от канадски инвеститори, "Музак" започва да продава и индивидуални плейлисти с песни и мелодии за различните типове търговски обекти и предлагани стоки.

    Жанрът "музак" има и привърженици и противници. Според маркетолози, които го защитават, звуковия фон не е по-различен от всички други трикове, които се прилагат за привличане и задържане на клиентите - интериорния дизайн, рекламите. Противниците обаче твърдят, че тези мелодии могат да се сравняват с шумова полюция и освен това злоупотребяват с психиката на хората. Според композитора Даниел Беренбоим, цитиран от Би Би Си те играят лоша шега на човечеството като цяло, защото създават поколения, които са научени да игнорират фона - т.е. остават с притъпен усет за музиката.



    Още в началото психолозите и маркетинговите специалисти осъзнават потенциала на тази музика да влияе върху поведението на хората, но това е потвърдено в проучване на Американската маркетингова асоциация чак през 1982 година. Основното откритие било, че бавната лежерна мелодия кара клиентите да вървят по-бавно и така - разглеждат и купуват повече стоки.

    Въпреки емпиричните доказателства обаче, в индустрията все още няма пълен консенсус по този въпрос. Популярна контра-теория е, че енергичната музика създава известно усещане за хаос у хората и ги кара да правят импулсивни покупки. Много спортни магазини например предпочитат поп хитове и денс парчета, които и повече отиват на обстановката и нагласата на клиентите им предимно млади и спортни типажи.


    Проучавене на професорът по музикална психология Ейдриан Норт от Университета в Пърт, Австралия, демонстрира как въздействат конкретни жанрове и изпълнения. Екипът му установил, че в ресторанти и винарни далеч по-подходяща е класическата музика, отколкото поп. Клиентите харчели средно по 2 паунда повече, ако слушат "Болеро" на Равел или "Лебедово езеро" на Чайковски, вместо "Believe" на Шер или "Club Tropicana" на "Уам".

    Експериментът показал, че музиката се отразява дори на вкусовите рецептори и възприятията на храните и напитките. Нежна и лирична музика като "Slow Breakdown" на Майкъл Брук правела виното да се усеща по-меко, а тежък и напрегнат ритъм като този в "Кармина Бурана" на Карл Орф извеждала напред ароматите и тръпчивостта му.

    Още един начин по който се отразява е и на асоциативно ниво. В магазин за вина от целия свят, се оказало, че хората купуват най-вече бутилки, произведени във Франция, ако в уредбата е зареден албум на Едит Пиаф. Класическата музика се асоциира с луксозни стоки, а американското кънтри - с градинарски и строителни инструменти и материали.

    dnevnik.bg
    «  Обратно към всички текстове


  • АНКЕТА
  • НА АРЕНАТА



  • всички интервюта  »