Въпросът дали някъде сред звездите не ни наблюдават разумни същества става все по-актуален. Холивуд описва инопланетяните като добронамерени човечета или като зли завоеватели, подобно на марсианците от "Война на световете". По-голямата част от извънземните в киното и научнофантастичната литература обаче са плод на чисто човешките ни страхове и надежди, а не на разумна теория. Ако сценаристите и писателите като цяло са ненадежден източник на информация, какво може да каже по въпроса официалната наука?
Един от най-често цитираните примери е т.нар. уравнение на Дрейк. Астрономът Франк Дрейк е създател на проекта за търсене на извънземен живот SETI в САЩ. Уравнението, което написва през 1960 г., е с много неизвестни. Затова, прилагайки го, учените достигат до съвършено различни резултати: например, че в Млечния път има между 10 и 10 хил. цивилизации, достатъчно развити, за да притежават радиоапаратура и да изпращат сигнали в Космоса. Грубо казано, формулата се базира на това колко звезди има в галактиката, колко от тях притежават планети и на каква част от тези планети би могъл да възникне разумен живот. Но откъде можем да сме сигурни, че дори при правилните стечения на обстоятелствата на една планета ще се зароди живот, още повече - интелигентен? Срещу логиката на Дрейк се изправя и тъй нареченият парадокс на Ферми – щом галактиката изобилства от интелигентни извънземни, защо досега не сме открили и следа от тях?

Отговорът може би се крие в огромните разстояния

Млечният път е с диаметър от около 100 хиляди светлинни години, а в него греят 250 млрд. звезди. При това положение е изключително трудно да засечем нещо по-дребно от планета, камо ли да „видим” дали на нея има белези от разумен живот. Не трябва да се изключва и вариантът част от тези евентуално съществували цивилизации просто да не са оцелели и в разгара на технологичния си бум да са били унищожени от война, изчерпване на ресурсите или мащабен планетарен катаклизъм. Накрая, напълно възможно е да сме толкова незначителни в сравнение с тях, че просто да не знаят за съществуването ни, или да не смятат за нужно да се свързват с нас.
Сет Шостак, главен астроном в института SETI, претърсва Космоса чрез радиотелескоп, надявайки се да попадне на сигнали, които да индикират наличието на чуждопланетен разум. Той твърдо вярва в съществуването на извънземен интелект, но смята, че тиражираните от Холивуд образи на космически завоеватели отразяват доста примитивни човешки страхове, наследени още от пещерните ни предци.

Друг разпространен стереотип - високите слаби пришълци с големи глави и очи, също така е дълбоко антропоморфен и най-вероятно погрешен. Според Шостак това е по-скоро образ на самите нас – такива, каквито си се представяме след още хиляди години еволюция. Големият череп би трябвало да свидетелства за повече интелект, но защо той ще бъде развит по биологичен път, а не по машинен, каквато е тенденцията с компютрите в момента? Следователно много е вероятно първият контакт да не е „разговор” директно с пришълците, а с някаква форма на мислещи машини, плод на напредналата им технология.

Що се отнася до размера на извънземните трябва да имаме предвид, че все пак говорим за разумни същества. Поне на Земята интелектът изисква централна нервна система и пространство – следователно едва ли ще става дума за изключително дребни същества като хлебарки, смята Шостак. От друга страна, посетителите от звездите едва ли ще са стометрови титани. Големите размери изискват много ресурси, за да се поддържа тялото живо, и биха били пречка, поне що се отнася до работа с инструменти.
Както и да изглеждат те обаче, Шостак залага на това, че нашите космически събратя по разум ще използват някаква форма на радиокомуникация. За да засече сигнала, SETI изгражда инсталацията Allen Telescope Array (ATA) в близост до Сан Франциско. Когато бъде довършена напълно, ATA ще разполага с близо 350 радиотелескопа, които ще проучат около 1 млн. звезди за възможни радиоемисии от чужди цивилизации. Астрономът е убеден, че с подобна инсталация първият контакт може да стане реалност до 2025 г.
Американският физик и футурист д-р Мичио Каку разсъждава върху напредналите цивилизации, които човечеството може да срещне в Космоса, на базата на скалата, създадена от съветския астроном Кардашев.

Според нея съществуват три типа напреднали цивилизации.
Първият е в състояние да контролира всички форми на планетарна енергия – слънчева, геотермална и т.н. Подобна цивилизация би имала енергиен капацитет от хиляди до милиони пъти по-висок от този, с който човечеството разполага. Това би й дало възможност изцяло да властва над времето и да предотвратява катаклизми като изригвания на вулкани и земетресения. След като изразходи всичките налични енергийни ресурси на планетата си, подобна цивилизация най-вероятно би насочила поглед към Космоса и би започнала да усвоява пълния енергиен капацитет на собственото си слънце. Според физика Фрийман Дайсън това би могло да се осъществи най-лесно чрез изграждане на огромна сфера около слънцето, която да усвоява голям процент от неговата енергия. Това би дало на цивилизацията статус от втори тип. Цивилизация от трети тип пък би била в състояние да експлоатира енергията не само на своето слънце, но и на десетки, а може би и на стотици други звезди, дори на черните дупки.

Каку предлага и четвърти етап на развитие – цивилизация, която е в състояние да използва екзотични източници като „тъмната енергия”. За същества, владеещи такъв ресурс, дори непреодолими бариери като скоростта на светлината не биха били пречка, смята още Каку. Те биха могли да изминават хиляди светлинни години за кратък период от време през изкривявания в пространството, известни като „червееви дупки”.

А как бихме комуникирали с интелигентни същества от друга планета? През 60-те години Ханс Фройдентал разработва езика Lincos, който един ден може да послужи за първия разговор между нас и пришълците. Той представлява серия от импулси, които биха могли да се предават чрез радиотрансмитер. По този начин, поне на теория, две разумни цивилизации биха изяснили първо базови концепции като числа, аритметика, докато се стигне до по-сложни логически понятия и накрая до описание на физическите им характеристики и разположението на родните им планети.

И накрая, какво да очакваме от срещата ни с извънземна цивилизация? Много вероятно е тя да е много по-напреднала технически от нас. Това кара хора като физика Стивън Хокинг да са скептични относно посещението на „добра воля”. Той припомня, че поне в човешката история срещата между две цивилизации с огромна технологическа разлика винаги по правило е завършвала с неприятни последици за по-изостаналата култура. А какви ще са последиците, ако това се случи между два съвършено различни биологични вида?
При всяко положение вече е късно да се крием. Първите радиосигнали от Земята са изминали разстояние от около 100 светлинни години и продължават да се разпространяват из галактиката. Ако там наистина има някой, който може да ни чуе, то контактът е просто въпрос на време.

“Добре дошли!” или “Внимавайте, имаме оръжия!”

Нека за момент приемем, че сме открили извънземните форми на живот, за които толкова отдавна мечтаем в книги, филми и игри. Как ще реагираме? Съществува интересно изследване по въпроса, направено от американската организация Roper на местно ниво. Тя попитала 1971 души най-разнообразни неща, включително как ще реагират от психологическа гледна точка, ако съществуването на извънземна форма на живот бъде потвърдено. 32 на сто от тях са „напълно готови да се справят с тази новина“, докато 17% ще „преосмислят мястото си във Вселената“. Интересното е, че на въпроса как хората около тях биха реагирали на подобни новини, отговорите са коренно различни: 25 на сто смятат, че „повечето ще откачат и ще изпаднат в паника“, 10 процента - “ще започнат да действат неразумно и ще станат заплаха за останалите“, 14% - “ще се държат много странно“, 36 на сто - “повечето ще бъдат много загрижени“, и едва 13% са на мнение, че „другите ще приемат новината спокойно и разумно“.

Преди време частната организация Bay Area стартира проект, наречен „Земята говори“ (earthspeaks.seti.org), чиято цел е да накара всички космически ентусиасти по целия свят да помислят какво ще кажем на пришълците, щом осъществим така бленувания космически телефонен разговор с тях. Предложенията са изключително разнообразни, някои налудничави, други направо смехотворни. Една част от земните жители са готови да ги приветстват с парти в квартала. „Слезте от облаците и да пием по текила. Има толкова неща, които да обсъдим.“ Други – не чак толкова доверчиви – ги предупреждават: „Имаме оръжия и знаем как да ги използваме!“. Или пък са на мнение, че „ако открием живот извън Земята, не бива да го заговаряме. Трябва да застинем на едно място и да се престорим на умрели“.

Естествено – закачливите идеи също не са малко. Като например „Не ставаме за ядене“, „Имате ли петрол?“, „Помощ!!!“ или „Няма нищо за гледане на нашата планета, продължавайте си по пътя“.

По материали от Оbekti.bg