22.08.2016 » Европа, изглежда, не може да поеме повече шоколад
Европа е безспорният шампион по консумация на шоколад в света. В
страните от Европейския съюз на човек се падат средно по 5.77 кг на
година или по 57 шоколада - повече от един на седмица. За сравнение в
Китай количеството на глава от населението е само 200 грама за годината. Дори Щатите не могат да се мерят с техните 4.3 кг шоколад на човек.
От
2008 г. насам обаче се наблюдават вариации и спадове на потреблението в
Европа и за това има няколко възможни обяснения, пише "Франкфуртер
алгемайне цайтунг".
Справката в Евростат показва, че пазарът на
шоколад в ЕС е достигнал насищане около 2003 г., когато са изядени близо
3.4 млрд. килограма. До 2008 г. достига пика си и количеството нараства
до 4.1 млрд. кг, но оттам следва спад до 2012 г., и после отново ръст
до 2015 г. За последното десетилетие количеството варира между 3.6 и 4.1
млрд. кг без драстични скокове. Тенденцията обаче предвещава нов спад
през следващите няколко години.
Големите производители обясняват това с абсолютното пренасищане на пазара.
Тук пазарът вече няма накъде да се разгръща, а дори е възможно да се
свие по различни причини. Във фокуса на фабриките вече е Азия, където е
следващият платежоспособен и все още "гладен за сладко" пазар. Някои
традиционни европейски компании вече изнасят за Австралия, Япония и
Латинска Америка.
Поскъпването на какаото е една от основните
аргументи, които пазарните експерти дават, когато се обясняват
спадовете в продажбите на шоколадови изделия. Темпото, с което вървят
развиващите се пазари е толкова бързо, че производителите на какао не
смогват да им го набавят. Оттам и цената на суровината расте.
Но
всъщност това не е толкова значим фактор за развитите икономики, защото
реалното изражение на поскъпването в крайната цена е само с няколко евро
цента. Заедно с това стремежът към качеството в страните с висок
стандарт се повишава и скъпите марки се налагат като по-пресижни и
здравословни, затова и по-желани. В Германия например много от
любителите на шоколад са готови да плащат по 5 и повече евро за брой.
Успоредно с шоколада, пазарът се насища и на всичко останало.
На традиционните места, на които се продават какаовите изкушения -
хранителните магазини, уличните будки и бензиностанции, вече предлагат
достатъчно по-ниско калорични алтернативи като плодове, ядки и диетични
десерти. Много клиенти са започнали да предпочитат тях, отбелязват
анализаторите.
Друг актуален аргумент, дори и да е абстрактен, е глобалното затопляне.
Според експертите, цитирани от немското издание, повишаването на
температурите през последното десетилетие отдалечава хората от
оптималната температура за сладко. Колкото по-топло е, толкова по-малко е
желанието за шоколад, като границата е около 25 градуса по Целзий,
показва германско проучване.
Нито една от тези причини обаче не е
достатъчно силна сама по себе си за насочване на тенденцията. Вероятно е
комбинацията от всичките, а според една от теориите Европа е достигнала предела на количеството, което може да поеме,
за да засити глада си за сладко - онези 5.7 кг на година. Това би
означавало, че и САЩ и Азия имат много да догонват и съответно -
пазарите там могат да продължават да растат.
И макар че
Европейският пазар вече e пълен, има известно място за движение -
например в последните пет години продажбите на шоколади на блокчета са
се запазили на едно ниво; шоколадовите ликьори, бонбони и какаото на
прах се купуват по-малко; а течният шоколад се търси все повече. Повече
интерес има и към изделията с екзотични комбинации на подправки и
добавки. В пик са продажбите на шоколади със сол, карамел с морска сол,
лавандула, роза и др. Тези с чили обаче вече не са на мода.