Невъзможността да се спре зависимостта
от секса, в това число непрестанното
гледане на порнографски филми и
безразборни полови контакти с непознати,
е проблем.
Въпросът е дали става
дума за реално заболяване или просто е
извинение за изневяра?
В
Диагностичния и статистически наръчник
за психичните заболявания има „сива
зона“ по отношение на пристрастяването
към секса, въпреки че според данни на
изследователи засегнатите само в САЩ
са 12 млн. души.
Терминът „сексуално
пристрастяване“ за първи път се появява
в Наръчника през 1980 г., но е отстранен
през 1994 г. В последното му издание в
раздела за сексуални разстройства се
загатва леко за състоянието. Там се
споменава, че „според изследванията
сексуалният отговор невинаги е линеен
и еднакъв процес и че разграничаването
между определени фрази, като „желание“
и „възбуда“, може да бъде изкуствено“.
Поради липсата на класификация
за сексуалната зависимост като психично
нарушение, мнозина гледат на състоянието
скептично и го възприемат като извинение
на изневяра. Други смятат, че пристрастяването
към секс е реално психично разстройство.
В данните на проучване от 2013 г.,
публикувано в Socioaffective Neuroscience &
Psychology, се посочва, че пристрастените и
от двата пола, както и тези, които не са
засегнати от подобна зависимост, са
склонни да реагират на еротични
изображения с подобни нива мозъчна
активност. Това подига въпроса, дали
сексуалната зависимост действително
съществува.
Всеки отделен човек,
който е засегнат, има различно поведение,
последствията също са различни. Някои
може да прекарват цялото си време и да
харчат всичките си пари за онлайн
порнография или в стриптийз клубове,
докато други – да правят секс с непознати.
Лечението на такова поведение
включва психотерапия, прием на медикаменти
и посещение на групи за самопомощ.
Основната цел е да се помогне на
засегнатите да управляват своите нужди
и да ограничат рисковото си поведение,
като поддържат сексуално здравословни
връзки.puls.bg
|
RSS новини
