07.11.2016 » Мързелът, вулгарният речник и будуването нощем са признаци на висока интелигентност
Фотограф: Анелия Николова
Някои от най-вредните човешки навици се оказват и добър показател за
нивото на интелигетността, само че не в логичната посока. Поредица
проучвания, събрани от "Индипендънт", показват, че черти в характера и
поведението на човек като мързел, вулгарност, разхвърляност и нарочно
будуване нощем, са всъщност присъщи на по-интелигентните хора.
Мързелът
Университет
във Флорида провел експеримент сред част от студентите си. Чрез тест
определили кои от тях мислят повече и кои по-малко, след това им раздали
устройства, които да следят движението и натоварванията им в
продължение на една седмица. Резултатът бил изненадващ и категоричен -
по-интелигентните от тях се движели значително по-малко от другите.
Учените
установили драстични статистически разлики между двете групи за
времето, което са прекарали в седедене или в ходене от понеделник до
петък, но стойностите били наравно през уикенда. "Мислителите" се
движили много по-малко от другите през работната седмица и повече в
събота и неделя, а другата група - обратното.
Според
изследователите обяснението е, че високо интелигентните хора не се
оттегчават лесно и могат да се концентрират за дълго върху нефизически
дейности, докато по-ниско интелигентните се нуждаят от външни стимули и
движение, за да се разнообразяват. Негативната страна е, че това
означава и по-заседнал начин на живот за интелигентните, който е
изключително вреден. За щастие, имат капацитета да си дадат сметка за
това и да си наложат да полагат усилия, което вероятно обяснява
активността през уикенда, коментират авторите на проучването.
Вулгарният език
Още
като деца ни учат, че да псуваш показва беден и немощен речник.
Вулгарни определения дават хората, които не знаят как иначе да се
изрязяват. Но това не е вярно според съвместно проучване на два
американски университета, публикувано в журнала за езикознание Language
Sciences. Дори напротив - експериментът показал, че с ругатни по-често
си служат по-интелигентните хора.
Изследователите провели серия
от езикови и емоционални тестове на голяма група хора. Установили и
коефициентът им на интелигентност. Така достигнали до заключението, че
дар словото си е дар слово дори и по отношение на ругатните. По същия
начин, по който човек с по-богат речник може да даде по-добро описание
или да изрази по-ясно мислите си, така и може да обиди или възкликне
много по-остро, когато ситуацията го налага.
Будуването до късно
Един
от абсолютните принципи на здравословния живот е навременното лягане
вечер и пълноценен 7-9 -часов сън през нощта. Но за някои хора да си
легнат преди полунощ означава, че са болни. За тях малките часове на
денонощието са любими и често пъти - най-продуктивни. Такива личности в
историята са например Чарлз Дарвин и Уинстън Чърчил.
Проучване,
публикувано в журнала Psychology Today, показва, че децата, които си
лягат и стават по-рано се справят по-добре в училище, обаче още в
пубертета тенденцията се преобръща, а възрастните с навика да будуват до
късно са по-успешни и се отличават с високия си интелект.
Учени
от университета в Мадрид доказали това чрез тестове сред около 1000
тийнейджъри, като първо установили дали са "сови" (будуващи) или
"чучулиги" (ранобудни), след това измерили интелигентността им и накрая
на учебната година съпоставили резултатите с оценките им. Една четвърт
от учениците били от ранобудния тип, близо една трета - от тези, които
си лягат късно, а останалите не пасвали в нито една от двете категории.
Хаосът
Освен
с гениалността си Алберт Айншйн бил известен с абсолютно неразбираемия
си почерк и отчайващия хаос в кабинета му. Университетът в Минесота
твърди, че това са отличителни черти на всички високо интелигенти хора.
Тезата им е, че хората, чиито умове са заети с идеи и въпроси, не
обръщат внимание на безпорядъка и не намират за съществено да слагат
нащата в ред.
Разхвърляната обстановка дори стимулира
креативността, показала поредицата от експерименти на американския
университет. Те поканили доброволци да попълнят тест, но при различни
условия - едните били въведени в чист и подреден офис, другите - в
разхвърлян, с бюро, отрупано с хартии и вещи. На излизане били попитани
дали ще дарят за благотворителност и им бил даден избор да се почерпят с
ябълка или с шоколадов бонбон.
Хората, излезли от подредения
кабинет, направили точно това, което се очаква от един подреден човек в
тази ситуация - дарили повече пари за благотворителност в сравнение с
другите участници в експеримента, и повечето избрали ябълката. На
тестовете за креативност вътре обаче, тези от разхвърляната стая
измислили много по-оригинални решения на задачите - например да намерят
нови приложения за топчета за пинг понг. dnevnik.bg