Алергията
представлява изявена чувствителност
на организма към определени чуждородни
за него агенти, които нормално не би
трябвало да предизвикват реакция от
страна на имунната система. Алергичната
реакция може да се изяви под формата на
различни симптоми: с клиничната картина
на хрема (алергичен ринит), астма
(бронхиална хиперреактивност), контактен
дерматит, хранителни алергии, алергичен
конюнктивит и други.
Основно
значение има генетичната предразположеност
(ако има близкородствени роднини с
алергии) и условията в заобикалящата
среда (както в дома, така и на работното
място).
От първостепенно значение
е откриване на причината, предизвикваща
алергичната реакция. Ако тя не е
установена, се използват кожни тестове,
при които локално върху кожната повърхност
се поставят разтвори от различни
вещества, като тя трябва да е с предварително
нарушена цялост, за да се осигури
проникване на субстанцията. Възможно
е приложението на елиминационен и
екзпозиционен тест, но те отнемат повече
време.
Голяма част от потенциалните
алергени постъпват с храната. При
непроменена структура на червата и при
нормално функциониране те пропускат
само молекули с определена големина и
структура. При нарушена пропускливост
на червата, функцията на „сито” отпада,
което автоматично води до попадане на
различни по вид и свойства молекули,
които нормално не би трябвало да проникват
в организма.
При първа среща с
клетки на имунната система тези субстанции
може да не предизвикат реакция, но при
повторно постъпване в организма
вероятността да се развие алергична
реакция нараства. Отношение към
увеличената пропускливост на червата
имат нарушените връзки между чревните
клетки. Състоянието е познато още като
синдром на пропускливото черво.
Към
храни, към които често се развива
алергична реакция се причисляват соята,
съдържащите глутен култури, както и
млечните продукти. Често дори и
изключването им от диетата не е достатъчно,
поради факта, че някои храни могат да
бъдат скрити източници на тези продукти.
Това е и причината изчерпателно да се
изброяват всички съставки на етикетите
вурху опаковки. Освен това поради
близкородственост на две субстанции,
имунните клетки е възможно да възприемат
две различни храни като еднотипен
алерген.
По-честата консумация
на зеленчуци и плодове осигурява висок
прием на фибри (особено неразтворимите),
които имат отношение към очистването
на чревната стена от полепнали по нея
остатъци от храна. Така се намалява и
времето на контакт с потенциални
алергени. Освен това високото съдържание
на витамин С в някои плодове и зеленчуци
(зеле, шипки, киви, чушки, някои цитруси)
намалява отделянето на хистамин, който
е важен елемент за развитието на алергична
реакция.
Храните се разглеждат
като високо-, средно- и нискоалергенни.
Към високо- или хипералергенните се
причисляват цитрусовите плодове, някои
риби, морски дарове, хайвер, мариновани
и консервирани храни, както и тези, които
са екзотични (нехарактерни за района,
в който живее човек). Алергията към яйца
най-често се дължи на съдържащите се в
белтъка субстанции, но някои хора
развиват чувствителност и към съдържанието
на жълтъка.
По-големите белтъчни
молекули могат да бъдат възприети като
чужди за организма и да предизвикат
също алергична реакция. При намалена
продукция и отделяне на храносмилателни
ензими се препоръчва приемът им под
формата на добавки, чрез което се
осигурява разграждането на белтъчните
молекули до по-малки размери.
При
бебета, които са на естествено хранене
и се установи алергия към определена
храна, се налага майката да преустанови
консумацията й в рамките на периода на
кърмене.
Алергиите засягат, както
мъже, така и жени. Те могат да се развият
във всяка една възраст. От значение е
спазването на хипоалергенна диета,
която има най-голямо значение при
хранителните алергии. 3808
puls.bg
|
RSS новини
