Когато разбра, че ще се
открие негова изложба в Дубай, Пламен
Монев не знаеше, че му остават само
четири месеца живот. Той прие
предизвикателството с безкрайна
всеотдайност към работния процес.
Огромната си творческа мощ, нерв и
експресивност впрегна, за да подчини и
опитоми определените от него за целта
креативни пространства. Използва върху
платната, освен маслени бои, различни
материали като специални пасти и лепила,
пясък, акрил и други, за да постигне
исканите внушения. Крайният резултат
показва една конкретика в абстракцията
с висок енергетичен баланс.
Провокирани
са сетивата ни за осезанието на предмети,
образи и невидими човешки присъствия.
Прецизното решение на композиционните
и идейни проблеми в картините свидетелства
за високо ниво първо на творческото
мислене и второ на реализационния
процес. Така Пламен Монев, без да е бил
в Дубай, сътвори своя Дубайски дневник
от 21 живописни платна. Всяко от тях беше
арена на битка на живот и смърт. Пламен
спечели тази битка с цената на живота
си, защото, работейки по тях, бе в постоянно
безумно движение на духа в
статус терминалис /гранично състояние
между живота и смъртта/.
В този дневник
той ни открива своя експлозивен вътрешен
свят, прави ни съпричастни на раждането
на една картина и сякаш звучи неговият
глас: „Ставам неспокоен, когато ще
започвам да рисувам, сякаш вече нищо
друго не ме интересува. Искам да я видя
в съзнанието си, а след това тя ме грабва
и съм й подвластен, докато не се появи.
Невинаги се получава отведнъж.“ Там са
запечатани и думите му, че „да си художник
не е професия, а поведение във всички
измерения“. Етиката и естетиката имаха
за него космическо значение. Вярваше
убедено, че талантът на художника е дар
от Бога, който той трябва да претворява
с благодарност, както мидата ревниво
пази своя бисер, умножава архаичната
прастара красота, за да я върне на света.
АРЕНА
|