Хъркането е състояние на издаване на силен, често дрезгав или по-груб, звук по време на сън. Дължи се на турбуленцията на въздушния поток, преминаващ през стеснените дихателни пътища. Причините може да са най-различни - от безобидни, дължащи се на временни явления и състояния, например остър ринит, до наличието на по-сериозни подлежащи заболявания, като например обструктивната сънна апнея или другия нарушения в съня.

Как възниква хъркането?

Хъркането е резултат на завихряне на въздушния поток, преминаващ през определен стеснен участък, което води до вибриране на съответните тъкани.

Няколко са основните анатомични структури, участващи в пътя на въздушния поток по време на вдишване и издишване. Това са носа и прилежащият му участък от фаринка – т.нар назофаринкс; устната кухина с намиращите се там структури и съответно орофаринка, както и долните дихателни пътища, в това число и белите дробове.

В появата на хъркането основна роля изграе стеснението на въздушния поток в областта на носа и най-вече на задния участък на устната кухина. Всеки процес или явление, които водят до стеснение на тези пространства могат да станат причина за поява на хъркане.

При кои хора най-често се появява хъркане нощно време?

Приблизително при половината част от населението в един или друг момент от живота, може да се появи хъркане, независимо поради каква причина. Засегнатите са както мъжете, така и жените, с известен превес сред мъжкия пол.

Хъркане може да се появи както в по-зряла възраст, свързано от една страна с нормалния процес на стареене и отпускане на тъканите, така и в детска възраст, резултат най-често от наличието на увеличена трета сливица.

Открита е и определена генетична предразположеност, като честотата на възникване на хъркане в семейството е по-висока от тази в общата популация.

Кои са най-честите причини за поява на хъркане?

Анатомични особености – т.нар. девиация на носната преграда, т.е изкривяването и, често е причина за поява на хъркане нощно време. Някои особености в размера и разположението на мекото небце и увулата-т.нар висулка също стават причина за ограничаване на пространството на въздушната струя, при тяхната релаксация по време на сън;
Наднормено тегло и бременност – усиленото покачване на телесното тегло често става причина за натрупване на мазанини и в областта на врата и задната част на устната кухина, което става причина за ограничаване пространството на въздушния поток, най-вече по време на вдишване;
Възпалителен процес и алергия – всяко остро възпаление в областта на носа и синусите- т.нар ринит и синузит, както и в устната кухина и намиращите се там тонзили-сливици-т.нар ангина може да стане причина за временно стеснение и ограничение на въздушния поток. Причината се дължи на характерния за възпалителния процес оток на засегнатите тъкани и съответно тяхното подуване.

От друга страна наличието на хронично възпаление в тези тъкани – например при хроничен синузит, наличието на полипи в носната кухина, както и при хроничен тонзилит, при който се наблюдава увеличен размер на сливиците, т.е те са хипертрофирали, може да стане причина за поява на хабитуално хъркане – т.е да се наблюдава постоянно;

Увеличена трета сливица – това е най-честата причина за поява на хъркане в детска възраст. Необходимо е да се изследва за наличието на обструктивна сънна апнея. Много често нарушеният сън при детето може да стане причина за поява на хиперактивно поведение и дефицит на вниманието;
Спане в положение по гръб – появата на хъркане в това положение възниква в резултат на естествените гравитационни явления и отпускане на корена на езика назад, което води до стеснение на орофаринкса и ограничаване на въздушната струя. Когато са налице и други фактори, например запушен нос, появата на хъркане е почти задължителна. Извъртането на една страна в тези случаи често води до преустановяване на неприятния шум;
Алкохолна консумация – употребата на алкохол, особено в по-голямо количество е свързана с възникване на мускулна релаксация. Това благоприятства отпускането на меките тъкани в устната кухина – в това число корена на езика, мекото небце и увулата и „запушване” пътя на въздушния поток, с поява на характерното хъркане;

Прием на определени медикаменти – лекарствата от групата на сънотворните и антидепресантите, както и антихистамините често водят до по-изявена мускулна релаксация и вероятност за поява на хъркане. Такова действие имат и мускулните релаксанти, които се предписват при някои неврологични заболявания;

Сънна депривация – установено е, че недостигът на сън води впоследствие до по-изявена релаксация на тъканите в устната кухина при заспиване, което може да стане причина и за поява на хъркане;

Обструктивна сънна апнея – наличието на хъркане, придружено с внезапно преустановяване на дишането, както и чувство за непълноценен сън и повишена дневна сънливост, налага изключването на това заболяване, поради сериозните последствия, с които е свързано то – поява на високо кръвно налягане, увеличен риск от възникване на мозъчно-съдов инцидент, сърдечна недостатъчност и др.

puls.bg