Учени от Oregon State University открили интересна зависимост в свое изследване: работници, които са прекарали една нощ в интимни ласки се справят по-успешно със задачите си на следващия ден, спрямо колегите им.

Според изследването, любовчиите изпитват по-голямо удоволетворение от работата си, което подобрява представата им за баланс между работа и личен живот.

Учените стигнали до тези и други изводи, проучвайки в най-фини детайли качеството на работа и сексуалните навици на 159 обвързани служители на анонимна фирма. При служителите докладвали за сексуален контакт с половинката си, на следващия ден се наблюдавали статистически значими повишения в обема и качеството на извършената дейност, чувствали се по-щастливи на работното място и се потапяли в работата по-отдадено, с много по-малко разсейване и тревога.

Това навежда на мисълта, смятат психолозите, че здравословният сексуален живот помага на работниците да се справят по-добре с работата си, което е от полза както за тях самите, така и за организациите, за които работят.

Някои развити държави отдавна са запознати с тази зависимост. В Швеция, например, общинския съвет на един град предлага на държавните служители един час освобождаване от работа седмично, за да могат да правят секс. Те могат да използват своя час когато пожелаят, преди или след работа и извинителна бележка не е необходима.

Повишената работоспособност и задоволство продължават до 24 часа след сексуален кантакт, благодарение на коктейла от неврохимикали и хормони, които се отделят в мозъка и въздействат на неговите центрове за възнаграждение. Епинефрини, едноканабиноиди, допамин, окситоцин и други „молекули на щастието“ вземат превес в нервната активност и водят до успокоение и отпускане на тялото и ума.

В противоположния случай, когато време за сексуални контакти не остава поради твърде силна заетост или умора след работа, работниците изпитват повишени нива на стрес. Той е едновременно психоемоционален и физиологичен – в тялото се натрупват стресови химикали като кортизол, адреналин и норепинефрин, които водят до нервност, тревожност, повишен сърдечен ритъм и кръвно налягане и дори – понижена имунна защита. Всичко това се отразява на работниците и тяхната трудоспособност бива значително понижена.

puls.bg