Мозъкът
съдържа предимно мазнини (липиди),
по-малко белтъчини (протеини) и
аминокиселини, а сред циркулиращите в
него вещества най-много са глюкозата и
микронутриентите. Всеки от тези компоненти
играе важна роля в мозъчната функция и
развитие и е определящ за нивата на
енергия и настроение за тялото и ума.
Изпитването на усещания като
умора и апатия в следобеда или среднощен
прилив на енергия и превъзбуда могат
да са пряк резултат от ефекта на поетата
храна върху мозъка.
От наличните
в мозъка мазнини, най-известни са
незаменимите мастните киселини омега-3
и омега-6. Тези мазнини са крайно необходими
за органа и трябва да се приемат с
храната. Яденето на ядки, семена, мазна
риба и други храни, богати на омега-3 е
от изключителна важност за синтезирането
и поддръжката на клетъчни мембрани в
мозъка. Други мазнини, обаче, като
полинаситените и транс-мазнините,
приемани продължително и в големи дози
водят до увреждания на мозъчната тъкан
и функция.
Белтъчините и
аминокиселините, приемани с храната,
също влияят на мозъка и определят начина,
по който човек се чувства и реагира.
Аминокиселините са важни за изграждането
на невротрансмитери – химични сигнали,
пренасящи информация между невроните.
Те влияят силно на настроението, съня,
вниманието и теглото. Те са една от
причините човек да се чувства спокоен
и отпуснат след консумацията на спагети
(богати на въглехидрати) или да се чувства
по-възбуден и свеж след приема на месо
(богато на протеини).
Различни
комбинации от вещества в храната могат
да стимулират мозъка към производство
на норепинефрин, серотонин и допамин –
молекули променящи мозъчната активност
и настроението. Разнообразното хранене
гарантира балансираното производство
на мозъчни неврохимикали и предпазва
от крайности на настроенията – мощна
хиперактивност или депресия.
Мозъка
се влияе силно и от антиоксидантите от
плодове и зеленчуци, те го предпазват
от свободни радикали, които силно
увреждат нервните тъкани и унищожават
мозъчни клетки.
Макар мозъка да
заема само 2% от телесната маса, той
консумира около 20% от телесната енергия.
Повечето от енергията идва от въглехидрати,
които тялото разгражда до глюкоза
(кръвна захар). Въглехидратните храни
биват 3 типа: захари, скорбяла и фибри.
Повечето продукти, на чийто етикет е
представено съдържанието на храните,
събират и трите типа в един общ показател,
без пояснения. Това не е редно с оглед
на факта, че отношението на всеки тип
въглехидрати към общата въглехидратна
маса на храната се отразява пряко на
мозъка.
Храни, в които има предимно
скорбяла и захари, като белия хляб, водят
до бързо и силно отделяне на глюкоза в
кръвта. Скоро след това, обаче, кръвната
захар пада бързо, а с нея се понижават
силно настроението, умствените способности
и възможността за концентрация. От друга
страна по-богатите на фибри овес, зърнени
и бобови храни водят до по-бавно,
продължително отделяне на глюкоза в
кръвта, което поддържа нормалната
концентрация и нервна активност.
puls.bg
|
RSS новини
