Източник: iStockphoto

Вечнозелените храстовидни растения Camellia sinensis са познати по целия свят като „чай“. От листата на чаеното храстче се добиват както черния и зеления, така и белия чай.

Макар да няма международно приета дефиниция за белия чай, неговите производители твърдят, че се събират най-младите листа на чаеното храстче, които се подлагат на възможно най-малко обработка и се сушат само на слънчева светлина. Те не се подлагат на окислителни процеси за удължаване на годността, което им придава много по-лек аромат и вкус от зелените и черни чайове.

Както и другите видове истински чай, белият също е богат на растителни полифеноли – група фитонутриенти, на които се преписват здравословните ползи на чая. Различните марки бял чай съдържат различни концентрации на полифеноли и най-вече – на катехинови полифеноли, но като цяло са почти идентични по съдържание със зелените чайове. 

Полифенолите имат добро антиоксидантно действие и могат да понижат вероятността от възпалителни увреждания и стареене на тъканите, а приемани редовно и в оптимални количества могат да окажат комбинирано антимикробно и пробиотично действие за стомашно-чревния тракт.

Макар белите чайове да съдържат значително по-малки количества кофеин от черния чай, в него се съдържат относително равни количества теанин. Веществото е способно да преминава през кръвно-мозъчната бариера и достигайки мозъчните тъкани има психоактивни ефекти, сходни с тези на кофеина. Сред тях се докладва за повишено внимание и концентрация и понижаване на умствения и физически стрес. 

Подробни изследвания назначени от Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) обаче разкриват, че количеството теанин, намиращо се в една чаша бял чай е пренебрежително и не може да окаже въздействие върху мозъчната активност. Рекламата на теанина като лечебно, успокоително и противостресово средство е напълно забранена в Европейския съюз, като подвеждаща и невярна.

puls.bg