Източник: iStockphoto

Две от нещата, които са общи между секса при човека и животните, са вродените сексуални инстинкти и феромоните, правещи единия партньор неустоим в очите на другия. Много скоро обаче може да се окаже, че обединяващият фактор е само един, защото съществуването на сексуалните феромони при човека се поставя под все по-голяма въпросителна.

От десетилетия се дебатира дали сексуалното привличане между човешките индивиди се базира на влиянието на феромоните. Ново проучване затвърждава схващането, че те реално не съществуват, или поне не във вида, в който се говори за тях.

През последните години „ловът на човешките сексуални феромони“ беше стеснен до 2 типа химични съединения – андростедиенон (откриван в потта е семенната течност при мъжете) и естратетраенол (отделящ се в урината на жените). Все още не е потвърдена ролята на тези съединения по отношение разпалването на сексуалната искра, но през последните години парфюмерийната индустрия разчита именно на тях като основна ароматна съставка в продуктите, целящи възбуждането на сексуален интерес у противоположния пол.

Доколко успешен ход е това, все още се спори, защото е трудно да повярваме, че сексуалното влечение при човека може да се асоциира само с нещо толкова ефирно като ароматът, афективращ единствено обонянието.

Доказателства в тази насока идват и от ново проучване, проведено в Австралия сред 100 здрави, хетеросексуални и сексуално активни мъже и жени. Учените установяват, че дори в по-концентрирани от естествените им дози, излагането на аромата на феромони не повлиява пряко поведението при човека, включително в сексуален аспект. Като самостоятелен фактор отделянето на дори високи дози от т.нар. феромони не може да направи един човек по-привлекателен сексуално в очите на друг.

Оказва се, че сексуалното привличане при човека далеч не е въпрос на феромони и конкретни аромати, а се формира на база на други фактори.

Резултатите от едно проучване няма как да се възприемат за достатъчно показателни, но според учените точно това проучване сериозно разклаща позициите на феромоните като фактор в сексуалния живот на човека. Или поне позициите на веществата, които до момента бяха възприемани като пример за сексуални феромони.