Събота, 6 Юни 2020
  • Арена Радио
  • Новини
  • НА АРЕНАТА
  • Програмата
    Online radio Arena
    Изтегли Winamp


  • Главно меню
  • Онлайн TV (Начало)
    За нас
    Нашите продукти
    Контакти
    Да правим филм в Русе
    Арт
    Реклама
    Връзки
    Приятели

    всички новини  »
    Изпрати своята новина  »
    RSS новини
    28.05.2018  » Какво ни показва походката за здравето?
    Какво ни показва походката за здравето?

    Източник: iStockphoto

    Когато говорим за походката или ходенето всеки един от нас го приема като нещо, за което не е необходимо да се мисли, за да се извърши. Да, походката или ходенето е един автоматичен двигателен акт на човека, който е изключително важен в ежедневието.
    Всъщност, това е една сложна двигателна дейност, която изисква координация на много мускули, за да бъде осъществено придвижване на тялото на човек в пространството. Естествено, мускулната дейност е свързана с правилната композиция на ставите в човешкото тяло, особено в долните крайници и таза.

    В зависимост от контакта на ходилото с повърхността, на която ходим, човешката походка основно се дели на две части или фази: опорна фаза и махова фаза. Периодът, през който кракът е в контакт с повърхността, се нарича опорна фаза (англ. stance), а когато ходилото и съответно целият крак е във въздуха и правим крачка напред се нарича махова фаза (англ. Swing) (Фиг. 1). 

    Целият цикъл на походката може процентно да бъде разделен по следния начин. В около 60 % от походката се намира в опорна фаза, а в около 40 % в маховата фаза (Фиг. 1).

    Фиг. 1, Източник: д-р Христо Димитров

    Положенията, в които се намира кракът в един цикъл на походката, могат да бъдат описани по следния начин:

    • Начален контакт (англ. Initial contact, IC). Това е моментът, при който петата за първи път контактува с повърхността.
    • Поемане на опората (англ. Loading response, LR). Моментът, в който цялото ходило вече е в контакт с опорната площ.
    • Средна опорна фаза (англ. Mid stance, MS). Най-важната част от опорната фаза, при която кракът е поел цялата тежест на тялото, а другият крак е във въздуха.
    • Крайна опорна фаза (англ. Terminal stance, TS). Частта от опорната фаза, която е отговорна за нормалната дължина на крачката и правилното пренасяне на тежестта от единия крак на другия.
    • Предварителна махова фаза или предмах (англ. Preswing, PS). Моментът, при който опорният край вече не е опорен и се подготвя за маховата фаза.
    • Начална махова фаза (англ. Inital swing, IS). В този момент кракът започва да се отделя от опорната площ или земята.
    • Средна махова фаза. (англ. Mid Swing, MS). Кракът е във въздуха и се пренася напред, за да направи крачка.
    • Крайна махова фаза. (англ. Terminal swing, TS). Моментът преди началото на опорната фаза и по-точно началния контакт (IC). В този период крачката е направена и тялото се е придвижило напред.

    Основните фундаментални изисквания, за да се осъществи ходенето като нормален автоматичен акт, са балансът, стабилността, прогресията, способността да се адаптира тялото към променящата се повърхност, на която ходим.

    Под стабилност разбираме т.нар. динамична стабилност в моментите, при които само единият крак е опорен, а другият е във въздуха или казано по друг начин способността да се работи срещу гравитацията и срещу очаквани ли неочаквани сили или външни въздействия.

    Под прогресия разбираме способността да се придвижим към дадено място, способността да тръгнем или да спрем.

    Адаптирането означава това да можем да се приспособим към средата, да преодолеем препятствие, промяната на скоростта, с която ходим и посоката, на където отиваме.

    Човешката походка изисква енергия, за да може да се осъществи чрез генериране на мускулна сила за изпълнението ѝ.

    В голяма част от случаите, при които походката е нарушена поради заболяване, се забелязва двойно по-голям разход на енергия за поддържане на походката в същия темп и скорост, както при случаите, в които няма някакво заболяване или дисфункция.

    Ходенето е автоматичен акт, който се контролира от т.нар. централен моделен генератор (англ. Central paterrn generator, CPG), намиращ се в гръбначния мозък.

    Контролът на походката също така се осъществява и на горни нива и по-точно мозъчната кора, а други по-висши структури като малкия мозък имат отношение към автоматизирането на походката и други важни функции като адаптирането към променящата се повърхност, върху която ходим.

    puls.bg

    «  Обратно към всички текстове


  • АНКЕТА
  • НА АРЕНАТА



  • всички интервюта  »