Темата за честотата на храненията и количеството храна във всяко меню е сред най-дискутираните в диетологията в последно време. Дали е по-добре да се храним по-често и с по-малки порциони, или по-рядко, но със засищащо количество храна – отговорът на въпроса все още е дискусионен. Такива са и данните от проведените проучвания по темата. Затова въпросът за препоръчителния брой хранения през деня все още е отворен.
Според много диетолози схващането, че по-честото хранене с по-малки порции е по-полезно, се оказва по-скоро неправилно.
Истина е, че след хранене се установява кратък период с ускоряване на метаболизма, означаван като термичен ефект на храната. Но честото хранене по никакъв начин не може да гарантира, че ще поддържаме оптимално активен метаболизъм. Оказва се, че доколко успешно ще преработваме храната от едно хранене зависи основно от количеството й, а не от честотата, с която я приемаме. Дори да поемаме малко количество в едно хранене, честото сядане на масата може да доведе до по-голямо количество общо приета храна за едно денонощие, отколкото когато се храним само 3 пъти дневно. Експертите допълват тази информация с един прост пример: 3 яденета по 800 ккал всяко ще имат същия термичен ефект върху метаболизма, както 6 хранения по само 400 калории. В случая по-честото, но по-леко хранене по никакъв начин няма да доведе до по-успешно намаляване на общия калориен прием и съответно няма да има позитивен ефект за намаляване на теглото.
Друг аспект, в който препоръката за ползите от честото, но леко хранене се оказва несъстоятелна, е ефектът върху кръвната захар. Схващането, че по-честото хранене с по-малки количества храна помага за стабилизиране нивата на кръвната захар, е неправилно. Според експертите няма научни доказателства за правотата на това схващане. Нещо повече – по-вероятно е да се наблюдава точно противоположният ефект.
Проучванията показват, че хората, които се хранят по-рядко, но с по-големи количества храна в едно меню, поддържат по-ниски нива на кръвната си захар през деня. При тях се установяват по-резки покачвания на глюкозата в кръвта след хранене, но средно нивата й се поддържат по-ниски между храненията, отколкото при хора, които се хранят по-често, макар и с по-леки храни. По-негативен ефект върху здравето има поддържането на висока кръвна захар за по-дълъг период от време, а не временното й повишаване в определени периоди на деня.
Като още една причина за по-рядко, но по-обилно хранене експертите посочват друго свое наблюдения. Хората, които се хранят по-рядко с по-обилно меню, по-ефективно засищат глада си и е по-малко вероятно да огладнеят сериозно преди следващото си хранене. Честото огладняване при хората, които се хранят с по-малки порции, често води до прием на ненужно много калории при някое от дневните хранения.
В заключение може да се посочи една важна схема, гарантираща, че ще осигуряваме на организма си толкова калории, колкото са му необходими и няма да рискуваме натрупване на излишно тегло:
- Когато сте гладни, яжте, но бавно;
- Когато се заситите, спрете;
- Повтаряйте тази последователност според нивото на глада и ситостта си, без значение от честотата на повторенията;
Учените посочват, че ако се поддържа оптимална физическа активност, тази схема не само няма да доведе до негативни последствия за теглото, но и ще помогне за редуцирането и поддържането му.
puls.bg