Източник: iStockphoto
Стимулантите са група от психоактивни вещества, които имат за
основно действие повишаване активността на централната нервна система.
Сред тях се изброяват едни от най-разпространените и разпознаваеми по
име наркотици, които почти всеки е чувал – кокаин, амфетамин,
метамфетамин и екстази (другото име на което е MDMA).
Как действат?
Стимулантите проявяват действието си на ниво синапс – това е мястото на
връзка между два неврона. Обикновено единият неврон – пресинаптичен –
отделя вещества в синаптичното пространство (това между двата неврона).
Тези вещества се наричат невромедиатори, които реагират със специфични
рецептори по повърхността на другия неврон (постсинаптичен) и по този
начин предават определен сигнал.
Много от невромедиаторите се съхраняват като готови вещества в малки
„мехурчета“ в неврона, близо до мястото на синапса, готови да бъдат
освободени в синаптичното пространство.
В регулацията на този процес съществува нещо, наречено „обратен захват
на невромедиатора“ – когато молекулите му са свършили работата си в
синаптичното пространство, за да спрат да стимулират постсинаптичния
неврон, те се всмукват обратно в пресинаптичния.
Стимулантите работят като стимулират извънредно обилното освобождаване
на невромедиатори от групата на катехоламините от пресинаптичните депа.
Тези катехоламини са допамин, серотонин и норадреналин и участват
активно в мозъчната система на възнаграждението.
Друг механизъм на действие е потискане на обратния захват на
катехоламините, поради което те престояват повече време в синаптичното
пространство.
И в двата случая количеството на катехоламините е повече от нормалното,
което предизвиква еуфорично състояне и другите ефети на тези наркотици.
Острата интоксикация протича с разстройства в
поведението и възприятията – еуфория и чувство за прилив на енергия,
бодрост, идеи за мегаломания, предизвикателно поведение, лабилност на
настроението, зрителни и слухови халюцинации; ефектите засягат и цялото
тяло с учестен пулс (тахикардия), аритмия, промени в кръвното налягане,
изпотяване, студени тръпки, гадене и повръщане и др.
Продължителната употреба причинява безапетитие, проблеми със съня, отслабване на теглото, агресивно поведение и зависимост.
Синдромът на зависимост
Той се развива у около 30-40% от хората, употребяващи регулярно
стимуланти в продължение на 3-4 години. В западните страни обаче
зависимостта към кокаин се открива у 55% от регулярно употребяващите го.
По-голям риск от зависимост има при употреба на амфетамин, метамфетамин и
кокаин, отколкото на екстази. По-чест е синдромът на зависимост у
мъжете и у тези, които приемат веществата чрез смъркане или инжектиране.
Диагнозата зависимост към стимулант се поставя, при наличие на поне 3 от
долните критерия при повтаряща се употреба през последните 12 месеца:
- Загуба на контрол върху приема
- Компулсивност на употребата (craving)
- Толеранс – необходимост от покачване на дозите за постигане на търсения ефект
- Абстинентни симптоми при прекъсване на употребата
- Облекчаване на абстинентните симптоми при прием на стимуланта
- Продължаване на употребата, въпреки че употребяващият е наясно от щетите, които това му нанася. Абстинентен синдром
При амфетамините той се появява 2 до 4 дни след последния прием, пикът
му е на 7-10-ти ден и трае от 2 до 4 седмици. За кокаина абстинентните
симптоми започват едва след 1-2 дни и продължават 1-2 седмици.
Сред абстинентните симптоми са отпадналост, летаргия, потиснато
настроение и раздразнителност, психомоторна забавеност или пък
свръхактивност, силно желание за наркотика (craving), повишен апетит и
промяна в съня – безсъние или пък прекалено дълъг сън. puls.bg
|