- Категория А. Това са храните най-богати на есенциални нутриенти. Към тази група трябва да се включат плодовете и зеленчуците, с които се внасят основните микронутриенти – витамините и минералните вещества. Тук са и животинските продукти, внасящи пълноценния белтък. Разбира се, от последните трябва да се препоръчват тези от тях, които са с по-ниско съдържание на мазнини.
- Категория Б. Тук е мястото на тези продукти, с които се внасят есенциални нутриени, но същевременно са с висока енергийност. В тази категория са продуктите на зър нените изделия, варивата и ядковите плодове.
- Категория В. В тази категория са тези продукти, които почти не съдържат или въобще не съдържат есенциални нутриенти и същевременно внасят много калории. В тази група се включват мазнините, добавената захар и алкохолните напитки.
Тази категоризация на продуктите дава основание да се предложи нова хранителна пирамида с национално значение. При нея в основата й са поставени зеленчуците и плодовете, като делът на зеленчуците е малко по-голям. Над тях са млякото и млечните продукти, като техният дял преобладава пред останалите продукти от животински произход. В средата на пирамидата са поставени продуктите от категория Б – зърнените храни, варивата и ядките. Над тях към върха на пирамидата се подреждат последователно мазнините, добавената захар и алкохолът. В този си вид, би могло да се каже, че подреждането на продуктите, според физиологичното им значение е по-коректно и оптимално балансирано.
Оптимално разпределение на храната през деня. Известно е, че хранителният режим на преобладаващата част от нашето население е нездравословен, като в повечето случаи закуската е символична или липсва, обядът е на крак и недостатъчен, а вечерята става обилна и високоенергийна. Това налага спазване на препоръката поне за трикратен прием на храна, при който закуската да включва 20 – 25% от общото количество за деня, обядът да бъде 40 – 45% и вечерята останалите 30 – 35%. Оптималното разпределение на храната през деня обаче трябва да бъде на 4 приема и те да бъдат разпределени по следния начин: закуска – 20%, обяд – 40%, втора закуска – 10% и вечеря – 30%.
Дневно или седмично разпределение на храната е по-здравословно? Според повечето експерти по хранене до този момент се дават конкретни препоръки за оптимално разнообразие от продукти, включени в дневното меню. Съществуват схеми за ежедневен прием на 5, 7, 11 и дори повече групи храни. Логично приемът на повече продукти да е свързан с вноса и на повече есенциални нутриенти.
Но трябва ли това да става ежедневно и организмът да се натоварва с много продукти, макар и в минимални количества? Понастоящем се счита, че това не е необходимо, тъй като е известно, че организмът притежава достатъчно механизми оптимално да метаболизира приетата храна в рамките на няколко дни. Поради това е целесъобразно вместо дневни, потребностите от отделните хранителни продукти да се маркират като седмични и оценката за оптималния им прием да се прави на 7 дни.
Това дава по-големи възможности за разнообразие в храненето през отделните дни от седмицата и здравословно оптимизиране на храните в седмичните менюта. В този аспект групите храни от категория А трябва да присъствуват ежедневно в седмичното меню, докато останалите храни могат да се включват само в някои от дните през седмицата. Имайки предвид, че хлябът неотменно присъства в ежедневното меню на българина, компромисно може са се предложи следното седмично разпределение на храните:
- 7 дни зеленчуци и плодове;
- 7 дни зърнени продукти в умерени количества;
- 5-6 дни мляко и млечни продукти;
- 2-3 дни месо и месни продукти;
- 1-2 дни риба;
- 1-2 дни яйца;
- 1-2 дни варива и ядки;
- 1-2 дни вегетарианско меню. В тези дни се приемат само плодове, зеленчуци, зърнени продукти, варива и ядки.
Седмичното балансиране на хранителните продукти позволява на организма да не натоварва ежедневно храносмилателния си потенциал и оптимално да утилизира нутриентите от храната.
puls.bg