Четвъртък, 28 Март 2024
  • Арена Радио
  • Новини
  • НА АРЕНАТА
  • Програмата
    Online radio Arena
    Изтегли Winamp


  • Главно меню
  • Онлайн TV (Начало)
    За нас
    Нашите продукти
    Контакти
    Да правим филм в Русе
    Арт
    Реклама
    Връзки
    Приятели

    всички новини  »
    Изпрати своята новина  »
    RSS новини
    29.12.2019  » Книга отбелязва 10 години от смъртта на Крикор Азарян

    Второ, допълнено издание на книгата на Димитър Стайков „Човешкия цирк и Крикор Азарян", вече е на българския книжен пазар. Корицата на книгата (портрет на Крикор Азарян) e дело на художника Димитър Киров.

    Новото издание отбелязва 10 години от смъртта на големия режисьор и покрива пълния обем на творчеството на Азарян - не само театроведски, но и журналистически. В него са включени спомени на актьори и приятели на Азарян за неговата болест, за това как се е чувствал, какво е правил по време на репетициите на последните си три спектакъла, както и рецензии на критика и журналисти.

    По време на подготовката на тези последни спектакли („Чайка", „Три сестри" и Вишнева градина") режисьорът вече е много болен. „Той отива да репетира сутрин в театъра, към обед се чувства много зле, втриса го, вдига температура, връща се вкъщи, ляга и така до другия ден сутринта", разказва авторът на книгата Димитър Стайков.

    За състоянието на Азарян, в едно свое интервю, Влади Люцканов казва: „За първи път виждам как човек се преборва със смъртта... Изглеждаше ми абсолютно нереално да получиш отстрочка, за да завършиш такъв страховит проект, като трите постановки на Чехов в три театъра. Като че ли с тях Коко обедини театралното съсловие."

    Книгата дава и допълнителен поглед върху вътрешния свят на Крикор Азарян чрез неговите собствени спомени и размисли за събития и срещи, моделирали отношението му към света и другите.
    Крикор Азарян остава един от най-обичаните режисьори от своите ученици и от актьорите, с които репетира, или както казва авторът Димитър Стайков „Няма друг режисьор, който така да възкръсва чрез името си, чрез работата си, чрез актьорите."

    Ето и няколко откъса от книгата:

    Крикор Азарян
    „За мен критерий за качеството и театралността на една пиеса е способността й да бъде осъществена в различни интерпретации, защото има произведения, които са белязани с особена тайна. Признавам, че на мен такива пиеси най-много ми допадат. Чета ги, уж разбирам какво става, сетивата ми са възбудени, започвам да чувствам топлина и студ, виждам цветове, но и усещам присъствието на заключена стая с някаква тайна. Въртя се около нея от време на време, успявам да надзърна вътре, мерне ми се тайната, почнем да се дебнем взаимно и когато най-сетне я разбера, ключът към бъдещата постановка е намерен. Каква е тази тайна? Кой знае.

    Във всеки случай убеден съм, че тя не е съзнателен или преднамерен ход на автора. Нещо повече, струва ми се, че тази тайна съществува вероятно и за автора. Тя е там, където образите излизат извън властта и волята на автора и заживяват свой собствен живот. И още Чехов, който пише преди толкова много години, сега сякаш е по-актуален от всякога. Сега е време за Чехов. Ценностите са объркани, не се знае кой е прав и кой крив, всеки крещи, че той е правият. За разлика от кресльовците Чехов никога не казва „Аз съм прав".

    Валентин Танев
    „Азарян харесва, че е популярен сред актьорите с името Коко. Име на клоун от цирка. За него това име е начин да се дистанцира от манията за важност, от ролята на пророк. На 70 съм, пък продължават да ме наричат „Коко". Но често става сериозен и напомня, че носи голямо бреме и отговорност, тъй като името му идва от първия светец, въвел християнството в Армения - св. Крикор Лусаворич, т.е. „носещ светлина".

    Мариус Куркински
    „Освен че ме е научил на занаят, научи ме и как да живея в театъра. Каза ми, че винаги трябва да имам причина заради която да излизам на сцената. Тя трябва да е дълбока, душевна, да ме накара да пристъпя крачката към сцената, но най-важното, което трябва да помня, е, че актьорът има договор с Господ. През сцената ще мине животът ми и театърът ще ме научи как да си отида от него."

    Деян Донков
    „Проф. Азарян ми казваше: „Майна, искам да знаеш, че ти си двигателят на това представление". С тези думи като че ли той отвори врати пред мен. Когато играя във „Вишнева градина", винаги си представям, че е някъде в залата и ме гледа. Винаги играя за него. Даже не искам да си представя, че един ден представлението ще умре. Затова ще се погрижа да го съхраня, за да остане споменът до края на живота ми.

    stand.bg

    «  Обратно към всички текстове


  • АНКЕТА
  • НА АРЕНАТА



  • всички интервюта  »