Кайсиевите ядки са богати на фибри, около 5% от теглото им, което ги причислява към групата на ядките като полезен ефект върху чревното здраве. Въглехидратите варират между 18 и 28%, белтъчините между 14 и 45%, като около една трета от тях са есенциални аминокиселини. Ядките се ценят от древността заради маслото, което се излича от тях и се е ползвало с различна терапевтична цел. Маслото в ядките варира между 28 и 67%.

Антиоксидантните свойства на кайсиевите ядки се обясняват с наличието на олеинова киселина и полифеноли. Но не само. Те са богати и на витамин Е, който също е известен мощен антиоксидант. 

Вниманието на учените относно „противораковите“ свойства на кайсиевите ядки досега е насочено върху амигдалина. При изследване се е коментирал неговият ефект да потиска отговорни за раковата пролиферация гени. Интересни данни показва и изследване, в което се смесва амигдалин с бета-D-глукозидаза и дава добър ефект при тератията на чернодробен рак. 

Амигдалинът е вещество, което се намира не само в кайсиевите ядки, но и в ябълките, черешите, сливите и прасковите, така също и в детелината, соргото и лима боб (луновиден фасул). 

Това е цианогенен гликозид, който при усвояването от организма ни се превръща в цианид, а при неговия прием над допустимия минимум се изпитва главоболие, гадене, световъртеж, слабост, дезориентация, обърканост, когато е в малки количества. Цианидът е опасен с това, че води до проблеми с кръвообращението и сърдечен арест, задух, кома и е фатален за живота.

Дори малките количества в дългосрочен план носят сериозни вреди за здравето, особено върху сърдечносъдовата и нервна система. В този смисъл консумацията на 50-60 сурови кайсиеви ядки може да е опасна и не бива да бъде повече от 6-10 на ден. 

Имайте предвид, че дори три малки сурови кайсиеви ядки или една голяма може да повиши нивата на цианид в организма и да се отрази на здравето и дори само една малка може да има токсичен ефект за малко дете. 

Според EFSA не бива да се допуска приемът на повече от 20 микрограма цианид за килограм тегло за дадено време, което де факто позволява консумацията само на една сурова кайсиева ядка за възрастен. https://www.efsa.europa.eu/en/press/news/160427

Има сортове горчиви кайсии, чиито ядки са особено богати на амигдалин – 5,5 г на всеки 100 г. 

От амигдалина чрез химическа реакция с вода се получава лаетрил. Разработилият го в инжекционна форма биохимик Ернст Т. Кребс младши през 1952 г. се е надявал, че ще открие лек срещу рак, но продуктът се оказал токсичен. Неговите странични ефекти са подобни на отравяне с цианид. Счита се, че употребата му в храни и медикаменти не е безопасна. FDA не одобряват употребата му за влагане под каквато и да е форма, включително и лосион за кожа. Няма и доказателства за ползата му при терапията на заболявания.

 
Леатрилът се споменава като витамин В 17, но той не е одобен като такъв от здравните институти. 

Относно съдържащият се в кайсиевите ядки калциев пангамат, срещан и като витамин В 15, още през 1980 г. е установено, че може да причини генетични мутации и има 90% вероятност да доводе до, а не да лекува рак. 

Медицината познава случаи на отравяне на деца след консумация на сурови кайсиеви ядки, което не бива да се пренебрегва от родителите.

Като заключение, с консумация на сурови кайсиеви ядки трябва да се внимава. Те не бива да се консумират от бремени, кърмещи жени и деца, а при останалите да е в посоченото ограничено количество. Докато няма данни за полезния ефект на лаетрила и амигдалина срещу рак, то категорично е ясно, че както лаетрила, така и калциевият пангамат и амигдалинът са токсични, а калциевият пангаманат може да доведе и до такъв.

Един ден може да се открият ползи на веществата в кайсиевите ядки срещу рак, но такива все още няма, напротив – говорим за сериозни научни изследвания. При преработката на кайсиевите ядки, като смилане, настъргване, накисване, ферментиране и сушене, съдържанието на амигдалин може да спадне, но не и да се елиминира напълно. Засега медицина не препоръчва употребата на сурови кайсиеви ядки под каквато и да е форма.

^{Тексът е адаптиран вариант на "Can apricot seeds help treat cancer?" С автор Хана Николс под рецензията на д-р Дебра Роуз Уилсън, публикуван в Medical News Today}

^{Библиография}

^{https://emergency.cdc.gov/agent/cyanide/basics/facts.asp}

^{https://www.efsa.europa.eu/en/press/news/160427}