На днешния ден е роден един
от най-талантливите театрални режисьори
на ХХ век – Слави Шкаров, творил на
Русенска сцена над 20 години.
Поместваме текст на театроведа
Крум Гергицов, посветен на Слави Шкаров, писан през 2018 година, но актуален и днес.
Името на режисьора Слави
Шкаров остава като част от театралната
легенда на Русе. За неговите спектакли
зрителите още продължават да си спомнят
като нещо незабравимо и разтърсващо,
театралните изследователи все ги
споменават сред ярките явления въобще
на българския театър, а актьорите, които
са били участници в негови постановки
продължават да пазят спомена за нещо
свято, магнетично-театрално и вълнуващо
като преживяване.
Той създаваше представления,
които увличаха с яркостта на театралната
форма, с иносказателността и метафоричността
на театралните обобщения, с ансамбъла
от колоритни персонажи, изиграни от
колоритни актьори. За него се казваше,
че той може на сцената да постави
дори...телефонният указател.
Слави Шкаров твори в Русенския
театър от есента на 1969 г. до края на
живота си - 11 май 1988 г. За тези 19 години
той създаде постановки, които остават
като едни от най-силните, най-естетически
провокативните, най-философски натежалите
като емоция, мисъл, визия.
Режисьор на ярката театралност,
тези постановки събуждаха у зрителя
богати размисли, контрастни емоции,
мъдри заключения за света и хората. Косьо Станев (Моцарт), Константин Димчев (Салиери) и Миланка Пенева
(Констанца) в „ Амадуес” от П. Шафър, реж. Слави Шкаров, 1982/83 г.
„Боряна” от Й. Йовков,
„Законодателят” от Р. Игнатов, „Кръчмата
под зеленото дърво” от П. Ковачик, „От
земята до небето” от Н. Русев, „Босилек
за Драгинко” от К. Илиев, „ Кошници”
от Й. Радичков, „Сако от велур” от Ст.
Стратиев, „Балада за тъжната кръчма”
от Е.Олби, „Кучешко сърце” от М. Булгаков
– това са част от знаменитите спектакли
на Слави Шкаров.Те са част от знаменитите
спектакли на 70-те и 80-те години на ХХ век
– един от славните периоди на Русенския
театър. От 1 март 2010 година камерната зала на ДТ "Сава Огнянов" носи името на режисьора Слави Шкаров.
През 2010 г. негови най-близки
приятели и съмишленици издадоха книгата
„За Слави Шкаров. От приятелите” , която
изрази преданната почит и обич на тези,
които бяха най-добрите приятели на Слави
Шкаров. В тази книга се разкри духовността
на този режисьор, който не беше чужд и
на странности в поведението, и на
пристрастия, и на житейски превратности.
Но винаги беше театрал до мозъка на
костите си. КРУМ ГЕРГИЦОВ
АРЕНА |
