От скоро в ДКЦ-2, част от лечебни заведения „МЕДИКА“, работи нов апарат, с който се прави изследване на евокирани (предизвикани) потенциали, което оценява състоянието на нервната система и сензорните пътища. „Евокираните потенциали (ЕП) са отговори от кората или подкоровите отдели на главния мозък, гръбначния мозък и периферните нерви след зрителна, слухова стимулация или стимулация на кожните сетивни нерви на ръката и крака“, обяснява неврологът д-р Кристина Станчева.
Към момента в Русе това изследване се извършва само в МЕДИКА. За него идват пациенти както от града, така и от други области.
Тестът за визуален предизвикан отговор (зрителен евокиран потенциал) може да диагностицира проблеми с оптичните нерви и други зрителни пътища в мозъка, които засягат зрението. При това изследване пациентът трябва да концентрира зрението на едното или двете си очи върху екран със сменящи позицията си квадрати. То се използва най-често за диагностика и наблюдение на състояния като множествена склероза (МС), зрителен неврит, на някои дегенеративни заболявания на централната нервна система и на първични главоболия, които не са причинени от структурни изменения в мозъка – мигрена, тензионно и клъстерно главоболие.
Слуховите ЕП измерват мозъчния отговор на звукови стимули. Помагат за установяване на нарушения на слуха и оценката на функцията на мозъчния ствол. Целостта на сензорните пътища в периферните нерви, гръбначния мозък и мозъка се оценяват чрез соматосензорни ЕП, чрез които се откриват наранявания на гръбначния стълб, периферна невропатия. Моторните ЕП дават информация за състоянието на моторните пътища и могат да се използват за диагностициране на заболявания на моторните неврони, за наранявания на гръбначния мозък.
Евокираните потенциали се използват и за диагностика на МС, но за потвърждаване на диагнозата, се използват и други методи, като магнитно-резонансна томография, изследване на ликворна течност, лабораторни изследвания.
„Изследването на зрителни ЕП се използва най-често за установяване на първични главоболия и особено на мигрена, тъй като тя е едно от най-широко разпространените неврологични заболявания“, пояснява д-р Станчева. Мигрената се характеризира с изтощителна, пулсираща, едностранна болка в главата, която кара човек да остане в леглото с дни. Движение, светлини, звуци и други въздействания могат да причинят симптоми като умора, гадене, промени в зрението, раздразнителност и др.
От заболяването страдат предимно млади хора и жени, така че то е социалнозначимо. Отразява се на отношенията на пациента със семейството, работата, училището. Пристъпите могат да се отключат от стрес, хормонални промени, някои лекарства, промени в ритъма на съня, в метеорологичните условия, пренапрежение, пристрастяващи вещества като кофеин или тютюн, определени храни или липса на хранене, излагане на ярка светлина, силен шум или силна миризма.
Тензионното главоболие възниква, когато мускулите на врата и скалпа са напрегнати. От него страдат хора, които дълго време са принудени да задържат главата си в едно положение, без да я движат – пишат, работят на компютър или извършват фина работа с ръцете. Клъстерното главоболие е необичаен вид главоболие, което се характеризира със силна, внезапна болка, едностранна, често придружена със сълзене на очите, увиснал клепач и др.
„Изследването на евокирани потенциали е неинвазивно, безболезнено, безрисково и се препоръчва за използване от Европейската федерация на неврологичните дружества (EFNS)“, отбелязва д-р Станчева. То може да се извърши с направление от невролог или платено по ценоразписа на лечебното заведение. Д-р Станчева съветва хората, които имат главоболие, своевременно да се обърнат към специалист за уточняване на диагнозата и назначаване на подходяща терапия.
АРЕНА
|
_07.06.24_11-36-19.jpg&w=600&h=500)