След двудневна пауза продължава литературният фестивал на Русе. Стана традиция всяка година темата за преводачите и превода на български език да бъде в центъра на един от дните. В четвъртък Емил Басат ще говори за българското битие на творбите на Гьоте и Шилер. Това е част от бъдещата му книга, посветена на преводачите на немскоезична литература в България. В портрети анкети ще бъде проследено развитието на превода на тази литература от Възраждането до наши дни.
Ще стане дума и за преводачите на австрийска и швейцарска литература у нас. Емил Басат е безспорен специалист в създаването на този тип очерци. Автор е на осем книги – портрети на български преводачи от различни езици. Срещата с него започва в 18.00 часа, в Дом Канети, ул. „Славянска“12 .
От 19.00 часа доц. Невена Панова, и.д. главен редактор на издателството на Съюза на преводачите „Панорама“, ще представи двуезичното албумно издание „Говорът на цветята. Анна Хен-Йосифова (1872 – 1931)“ . Това е албумна монография за художничката от германски произход, известна като една от първите жени-творци в България. Книгата се състои от три глави, приложения и каталог на творчеството ѝ. В първата глава художничката е представена биографично на фона на семейната и интелектуалната ѝ среда в Брауншвайг, учението ѝ в Нидерландия и живота ѝ в България като активен член на дружество „Съвременно изкуство“. Авторката коментира нови факти за участията ѝ зад граница (Париж и др.), предлагайки и някои нови интерпретации за творческото ѝ присъствие в България.
В следващата глава се анализират заслугите ѝ като художничка на цветя – нов жанр в българското изкуство. Проследява се холандският принос в рисуването на флорални натюрморти, както и българската традиция като светогледно отношение към цветето във фолклора, художествените занаяти, първите появи на цветя в българския натюрморт след Освобождението. Трета глава е посветена на приложното творчество на Анна Хен-Йосифова, разгледано в контекста на женското участие в първите изложби на художествените дружества. Приложенията представят спомени за нея, неизвестни фотографии, писма и документи от личния ѝ архив.
АРЕНА
|
