Завърши 57-ият археологически сезон на Средновековен град Червен. В рамките на месец и половина, през септември и октомври, усилията на археологическия екип бяха фокусирани върху проучването на трасето на Междинната крепостна стена на западния хълм на Червенския скален рид.
В резултат на извършените археологически разкопки, към настоящия момент общата дължина на проучената зона от крепостната стена възлиза на 50 м. Тя е с ширина между 2,00 и 2,40 м, изградена от ломени камъни на калова спойка. Укреплението е изградено през първите години след установяването на османска власт над средновековна България (края на ХІV – началото на ХV в.) като част от усилията за засилване на отбранителните функции на западната част на Червен. Северно от Междинната крепостна стена бяха разкрити редица постройки, долепени и съществували синхронно с нея. Южно от стената – по линията на отбрана – бяха регистрирани по-ранни жилищни сгради, вкопани в скалната основа, но престанали да съществуват по време на изграждането на крепостното съоръжение.
Общият брой на находките през 2024 г. от проучванията на Червен възлиза на над 400. Сред тях може да бъде изтъкната откритата златна перпера на никейския император Йоан ІІІ Дука Ватаци (1222 – 1254 г.), повече от 10 сребърни монети (на цар Иван Шишман, на султан Баязид І, на емир Сюлейман Челеби и пр.), както и стотици медни емисии на средновековни български, влашки, епирски и латински влатедели. В едно от помещенията на север от Междинната крепостна стена бяха открити и два сребърни наушника с позлата с изключително добро ниво на запазеност. Намерени бяха и десетки метални предмети, свързани с всекидневието (обков, кухненски ножове, крепежни елементи) и отбраната на съоръжението (върхове на стрели, халки от ризница). Сред многобройния керамичен масив, разкрит при проучванията през 2024 г., внимание заслужава и керамичен фрагмент от устието на съд, оформен като лице на същество с митичен произход.
Ръководител на археологическите проучвания е Светлана Великова от Регионален исторически музей – Русе, а научен консултант – доц. д-р Деян Рабовянов от Националния археологически институт с музей – БАН, Филиал Велико Търново. Разкопките се извършиха от специалисти от Русенския музей, от Сливен и Павликени, от докторанти и студенти от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, от Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, както и от Русенски университет „Ангел Кънчев“.
Археологическата кампания бе финансирана след спечелен проект по Програмата за теренни археологически проучвания и теренна консервация на Министерство на културата.
АРЕНА
|
