Обични в Господа чеда на
светата ни Църква,
В очакване на
Христовото Рождество – събитието, ознаменувало началото на новата епоха в
човешката история, се обръщаме към всички вас с архипастирски благослов и
благопожелания за мир и радост в Светия Дух и пожелание за братска в Христа
любов и благоволение помежду ни, както и сред всички човеци по света – в духа
на ангелското благовестие, чуто за първи път в Рождественската нощ от
витлеемските пастири: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците
благоволение“ (Лука 2:14).
Този призив,
който отеква в нашия свят вече две хилядолетия, съгрявайки човешките сърца с
неземна радост и най-светла надежда, е особено актуален в последните години на тежки
изпитания и предизвикателства пред мира и благата воля между човеците. Кризата,
през която цялото общество днес преминава, и която преживяваме така болезнено,
е криза на недостатъчната ни вяра в Бога и на отсъствието на любов към Него и
ближните.
Христос дойде
и живя между нас, за да ни дарува Царството Божие, което е царство на
светлината, мира и радостта. Като стана един от нас – във всичко, освен в
греха, – Той ни освободи от тиранията на греха, и от всичко, що е земно и
преходно, като насочи духовния ни взор нагоре – към небесния мир и Божията
слава, която е „във висините“ (Лука 19:38). Всичко това обаче Той не ни наложи
със сила, но зачете изначално даруваната ни свобода.
Господ винаги
е искал, иска и сега „… да се спасят всички човеци и да достигнат до познание
на истината“ (1 Тим. 2:4). И не само желае това, но и пръв протяга към нас
ръка, за да ни освободи и спаси, провождайки ни Своя единороден Син, щото
„всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Иоан 3:16). И
затова е толкова тъжно, когато наблюдаваме как в отговор на това, Той получава
от нас все същото упорство и съсредоточаване върху земното и преходното, вместо
търсенето на едното потребно (Лука 10:42).
Вече две
хилядолетия след Боговъплъщението състоянието на нашия свят не изглежда много
по-различно от онова, в което го беше заварил Иисус в деня на Своето Рождество.
И днес човеците остават все така в плен на гордостта и завистта, на егоизма и
алчността – за сметка на Божията прослава и благодарността към нашия Творец.
При все това обаче вярно остава и другото – че от светлата нощ на Христовото
Рождество насам в нашия свят вече нищо не е същото.
И днес сред
нас са „плачещите“ (Мат. 5:4) – с особена сила това важи за жертвите на
надигналия се със страшна сила грях на войната, ала ние знаем, че те са
утешени. И днес сред нас са „гладните и жадните за правда“ (Мат. 5:6) – онези,
които страдат поради липсата на любов, но ние вярваме, че те са вече наситени.
И днес между нас са „изгонените заради правда“ (Мат. 5:10) – виждаме ги всеки
ден и навсякъде, но знаем, че те са наследили Царството небесно.
Започналата с
идването на Спасителя истински положителна промяна продължава и днес, защото тя
е промяна, която се случва в човешките умове и сърца. С Христос в нашия свят
дойде и се утвърди равноценността на всички хора пред Бога, достойнството на
всяка човешка личност и истинската свободата на човека, дори и тогава, когато
той е в затруднение и немощ.
Благодарение
на Христовото Рождество в плът и на Неговата победа над смъртта, човеците вече
могат да живеят с ясното съзнание за своята принадлежност към Бога и с нова
надежда, която вече не може да бъде помрачена от нищо в този свят. Христос се
роди като човек, но Той се ражда и във всекиго от нас, а заедно с Младенеца във
всяко човешко сърце трябва да битуват любовта и милостта, светлината и
надеждата, мирът и благоволението. Нека изберем да живеем с тях, да
свидетелстваме както със слово, така и на дело, за даруваното ни от Бога
спасение и всякога да имаме тази радост, която Господ ни донесе и към която и
днес Той продължава да ни призовава (срв. Мат. 28:9).
Мирът и любовта на раждащия се днес заради нас
Спасител на света и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас – във всяко
християнско сърце и всеки християнски дом!
Честито Рождество
Христово!
24 декември 2024 г.
|
