Всяко събитие от живота на Господ Иисус Христос е празник за вярващите през всички времена. Празнуваме раждането, сретението (посрещане), кръщението, преображението, възкресението, дори обрязването Му (но не заради самото действие, а защото според еврейския обичай на този ден, осмия от раждането, при обрязването се дава и име на детето). А ние помним думите на свети апостол Петър, казани пред юдейските първенци: "Под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим" (Деяния 4:12). Сред всички тези знаменити дни най-почитани са Възкресението и Рождеството.
Днес честваме явяването в човешка плът на Спасителя на света, но за вярващите по-голям празник е Възкресението, защото е върховата точка на спасението на цялото човечество. За раждането на Иисус разказват двама евангелисти - Матей и Лука. Без големи подробности всеки един от тях предава по някои от събитията около това неповторимо и спасително Рождество. Научаваме как заченалата по свръхестествен път Дева Мария идва с Йосиф (възрастния мъж, на чиито грижи била поверена) във Витлеем, за да се "запишат" по време на заповяданото от император Август преброяване на населението. Защото и двамата били от племето (коляното) на Юда и рода на Давид, а Витлеем бил град на това племе. Наближавало света Мария да роди и затова се движели бавно, а като пристигнали, в града вече нямало места. Подслонили се в пещера, използвана от овчари за стадата. Там в една нощ се родил малкият Иисус и бил положен в яслите.
В този миг пастирите, които били с овцете на полето, чули ангелска вест за раждането на Спасителя и призива на славното събитие: "Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците - добра воля!". Само тези думи да запомним и да спазваме, животът на земята би бил прекрасен.
Рождество Христово е един от 20-те официални църковни празници в
България. Отбелязва се на 25 декември по григорианския календар, на 6
януари от арменската църква и на 7 януари по юлианския календар.
Съвременната Коледа се свързва и с размяната на подаръци в семейството,
често поднесени от Дядо Коледа, както и с украсената коледна елха –
обичай, възприет от Западна Европа. Елхата, символ на Рая и небесния
мир, се украсява с гирлянди, ангелчета, топки и светлини, които
изразяват Христовата светлина и знание.
Народните традиции включват обичая коледуване, в който участват млади
мъже в предженитбена възраст. Коледарите, облечени в празнични дрехи, с
китки на калпаците и шарени тояги, обикалят домовете от полунощ до
изгрев слънце. С песните си те гонят злите сили и носят благословии за
здраве и плодородие.
На Коледа завършват постите и празничната трапеза е богата и блажна.
Основните ястия включват свинско месо – печено, с праз или зеле, както и
традиционна баница с различни плънки: месо, тиква, зеле или праз. На
трапезата се поднасят още пита, пастърма, печен дроб и кокошка. Коледа е
време за семейство, топлина и споделени мигове, свързани с радостта от
раждането на Спасителя, който донася на света светлина, мир и надежда. АРЕНА
|
