Изложба икони ще бъде открита на 8 януари (сряда) 2025 г., от 18.00 ч., в Русенската художествена галерия. Щеприсъстват Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Наум и хора при Държавна опера – Русе, с диригент Стелияна Димитрова – Хернани и солист Пламен Бейков.
Настоящата експозиция включва 38 икони, създадени в периода 17 – 19 век. Три от тях са от фонда на галерията, а останалите тридесет и пет, част от стария иконостас на църквата „Св. Георги”, са предоставени от Русенската митрополия.
Иконите от църквата „Св. Георги“ включват изображения от царския ред на иконостаса, от апостолския ред и празнични икони.
Царските икони на Христос Пантократор, Света Богородица, Св. Йоан Кръстител, Св. Георги, Св. Спиридон и Св. Харалампий са рисувани от Захария Цанюв (1811 – 1886), а иконата на Архангел Михаил, е от друг голям зограф от Тревненската школа Йоаникий папа Витанов (1794 – 1854). Негова е и по-малката по размер Исус Христос Вседържител на трон. И двете са от 1843 г.
През ХVІІІ – ХІХ в. тематиката на иконите се обогатява с български светци, умножават се изображенията на Св. Св. Кирил и Методий. Това е и последната икона от царския ред. Автор е Койчо Досев.
Иконите от празничният ред с църковните празници и евангелски събития не са подписани, някои от тях могат да се причислят към творчеството на Захария Цанюв, Димитър Кънчов и представители на Витановската фамилия.
Интерес представляват Покров Богородичен на Димитър Кънчов (1808 – 1901), както и по-късната Св. Георги с житийни сцени (1857) от неизвестен зограф.
Произведенията от фонда на Русенската галерия са три. Св. Богородица на трон с пророци от ХVІІ век е впечатляващ образец на иконописното изкуство от това столетие. Богородица Сладкоецелувание от ХІХ век отново е дело на тревненеца Димитър Кънчов. Три Светители свидетелства за високия професионализъм на майсторите от иконописните ателиета в Русия през XIX век.
Експозицията с икони е резултат от ползотворното сътрудничество между църковното настоятелство на храм „Св. Георги”, Русенската митрополия и екипа на Художествената галерия.
АРЕНА |
