„И тъй, ние се
погребахме с Него чрез кръщението в смъртта,
та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата
на Отца,
тъй и ние да ходим в обновен живот“
(Рим. 6:4)
Възлюбени чеда на светата ни Църква,
Христовата Пасха, преминаването на нашия
Господ и Спасител Иисус Христос от смъртта и гроба към светлината на живота е
събитие, удостоверено от „облак свидетели“ (Евр. 12:1), което веднъж и завинаги
измени човешката история, превръщайки я в история богочовешка. В това тайнство
на богочовечеството е и единствената истинска и твърда основа на този обновен
живот, за който ни говори и апостолът, и който започва още тук, на земята,
за да премине и пребъде във вечността.
Нашето възкресение – нашият живот в
бъдещия век, който очакваме и изповядваме в Символа на вярата на всяка св.
литургия, е плод от Христовата победа над греха и смъртта. Христос възкръсна
заради нас – за да пребъдваме и ние в обновен живот. Възкръсна не само
като Бог, но и като Богочовек, затова и нашето възкресение е колкото дело
Божие, толкова и наше лично дело – тайнствено преобразяване, в което ние
участваме съзнателно и решително. Защото Бог иска тия, които избират Него и
вечния живот, да правят това не поради принуда, а поради свободната воля, с
която Той е дарил човеците още при Сътворението.
Празникът на Христовото Възкресение,
освен ден на неизказана радост и прослава на Бога, е и ден за нашето личностно
осъзнаване: доколко ние сме готови да бъдем участници в това тайнство, работим
ли върху себе си още тук и сега за тази промяна и обновление?
Божията любов е безпределна, а милостта
Му – велика, но това не означава, че човеците трябва да са инертни участници в
тайнството на бъдещия век. Един от Христовите апостоли ни умолява да се
подвизаваме „за вярата, веднъж завинаги предадена на светиите“ (Иуда 3), а друг
сред тях ни съветва и казва: „… със страх и трепет вършете вашето спасение“
(Фил. 2:12). Това означава, че животът на човека в този свят следва да
съответства на онова, което Бог пръв е сторил за нас, и на богатството на
Божията милост в бъдещия живот. От нас се очаква да следваме пътя на Христа
Спасителя, и оставения ни от Него Нов закон и Завет на любовта и милостта, на
състраданието и човеколюбието, за да можем да се наречем „синове Божии чрез
вярата в Христа Иисуса“ (Гал. 3:26), „синове на светлината и синове на деня“ (1
Сол. 5:5).
Като знаем и помним всичко това, нека в
светлия ден на Възкресението с радост и синовна благодарност, с едно сърце и в
съвършено единомислие да прославим и възпеем дивното тайнство на нашето
обновление и да кажем, заедно с апостола: „Благословен да бъде Бог и Отец на
Господа нашего Иисуса Христа, Който по голямата Си милост, чрез възкресението
на Иисуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда“ (1 Петр. 1:3).
Христос воскресе!
20 април 2025 г. |
