ИГЛИКА ПЕЕВА
НЕЗРИМИ МОСТОВЕ
От парчета любови,
от надежди взривени,
от потъпкани вери,
от осколки съдби
едно братство мечтатели, в бъдното взрени,
по планетата мостове странни гради.
А пък те, тъй незрими, протягат телата си
и със нежност неземна опасват света,
че накрая достигат до небесата
като купол защитен над нашата Земя.
И по тях в тъмни нощи
поемат човеците,
сомнамбулно привлечени от внезапен копнеж,
и достигат чертозите,
дето поетите
сбират земните болки за нов свой градеж.
IGLIKA PEEVA
INVISIBLE BRIDGES
From pieces of love, from hopes blown up,
from trampled faiths, from fragments of destinies
a brotherhood of dreamers, gazing into the future,
on the planet bridges strange cities.
And they, so invisible, stretch out their bodies
and with unearthly tenderness surround the world,
that finally they reach the heavens
like a dome protected over our Earth.
And on them in dark nights
people take flight,
somnambulistically attracted by sudden longing,
and reach the castles,
where poets
collect earthly pains for their new construction.
