На 15 август православните християни отбелязват един от най-светлите празници в календара – Успение на Пресвета Богородица, познат сред народа като Голяма Богородица. Денят е свързан с вярата, майчинството и семейното огнище, а Божията майка се почита като закрилница на жените и децата. 

Според църковното предание празникът отбелязва края на земния път на Света Богородица и преминаването ѝ във вечността. Затова, макар да носи спомена за нейната кончина, Голяма Богородица е празник на надеждата и вярата в живота. 

По традиция на 15 август храмовете се изпълват с вярващи, а по време на празничните литургии се освещават обредни хлябове. След службата те се раздават за здраве и благополучие. На много места се организират семейни и родови срещи, събори и курбани за здраве и плодородие. 

На празничната трапеза място намират прясна питка, варено жито, царевица, тиква, диня и грозде. С Голяма Богородица завършва и двуседмичният Богородичен пост. 

На 15 август повод да почерпят имат Мария, Мара, Мариам, Мариан, Мариана, Мариела, Мариета, Марийка, Марин, Марина, Марио, Мариян, Маруся, Марян, Маша, Мика, Мима, Мими, Мирела, Панайот, Преслав и Преслава. 

Голяма Богородица остава един от онези празници, които събират поколенията – около трапезата, в храма и у дома, с пожелание за здраве, мир и закрила за семейството.

АРЕНА