САЩ отбелязват днес 25 години от атентатите на 11 септември 2001 г. – деня, в който четири отвлечени пътнически самолета се превърнаха в оръжия, кулите близнаци рухнаха, а близо 3000 души загубиха живота си.

Възпоменателни церемонии ще се проведат на трите места, свързани с атаките – Световния търговски център в Ню Йорк, Пентагона и Националния мемориал на полет 93 край Шанксвил.

В Ню Йорк близки на загиналите ще прочетат имената на всички жертви. Минутите мълчание ще отбележат ударите на самолетите и рухването на двете кули. За първи път е предвиден и отделен момент в памет на хората, починали през следващите години от заболявания, свързани с токсичния прах и спасителните дейности.

На 11 септември 2001 г. 19 членове на „Ал Кайда“ отвличат четири самолета. В 8:46 ч. първият се врязва в Северната кула, а 17 минути по-късно втори самолет удря Южната. В 9:37 ч. е атакуван Пентагонът.

При атентатите загиват 2977 души от повече от 90 държави. Сред тях са 343 служители на пожарната служба в Ню Йорк. В Пентагона и на борда на полет 77 живота си губят 184 души, а във полет 93 – 40 пътници и членове на екипажа.

Трагедията обаче не приключва в онзи ден. Хиляди спасители, доброволци и жители на Ню Йорк са изложени на токсичния прах около разрушения Световен търговски център. По актуални оценки около 9000 души са починали от заболявания, свързани с последиците от 11 септември – три пъти повече от жертвите в самия ден на атаките.

Атентатите промениха света. Последва войната в Афганистан, бяха създадени нови структури за сигурност и бяха въведени значително по-строги проверки по летищата. Разширените правомощия за наблюдение поставиха и въпроса докъде може да стига държавата в името на сигурността.

В навечерието на годишнината небето над Ню Йорк беше осветено от 2977 светлини – по една за всяка жертва. Те се подредиха в очертанията на кулите близнаци.

Четвърт век по-късно вече е израснало поколение, което няма личен спомен от 11 септември. За него трагедията е история. За близките на загиналите и за хилядите хора, които продължават да живеят с последиците, тя остава незараснала рана.

АРЕНА