„Струва ми се, че през всички тези години съм успял да стигна само до две-три истини. И ето че сега ще трябва да започна всичко отначало.“

Така разсъждава Матей Вишниек – един от най-интересните съвременни европейски драматурзи, който през 2026 година навърши 70 години. Румънският писател, поет и дисидент, намерил убежище във Франция, превърна абсурда, гротеската и черния хумор в свой неповторим литературен почерк.

Поводът за нова среща с творчеството на Матей Вишниек е и появата на книгата „Корабът. Поезия, проза, театър“, излязла на българския книжен пазар на 30 октомври 2026 г. от издателство „Колибри“. Изданието, посветено на 70-годишнината на писателя, събира на 466 страници избрани произведения от неговата поезия, проза и драматургия в превод на Огнян Стамболиев. 

Книгата разкрива различните лица на един от най-оригиналните съвременни европейски автори – от поетичните му видения до абсурдния театър, превърнал се в негова запазена марка. „Корабът“ е не само литературна равносметка, но и покана към българските читатели да преоткрият един творец, за когото свободата на словото и въображението винаги са били неразделни.

В поезията му светът е едновременно трагичен и нелеп. В стихотворението „Корабът“ хората очакват неизбежното потъване на един кораб, но то продължава толкова дълго, че се превръща в метафора на цял човешки живот. В „Стар куршум“ миналото оставя рани още преди раждането, а в „От живота на господин К.“ баналното ежедневие завършва с абсурден и зловещ обрат.

Роден на 29 януари 1956 г. в Румъния, Вишниек израства под влиянието на Кафка, Достоевски, Едгар Алън По и Йожен Йонеско. Присъединява се към литературното „поколение 80“, което се противопоставя на идеологическите ограничения на режима на Чаушеску.

Започва да пише пиеси през 1977 г., но произведенията му са забранени за поставяне на сцена. През 1987 г. напуска Румъния и получава политическо убежище във Франция, където продължава творческия си път и на френски език.

Днес авторът има над 40 публикувани пиеси на френски, а творбите му се поставят на сцени в десетки държави по света. В Румъния драматичният театър в Сучава носи неговото име.

Българската публика го познава от спектаклите „Дребна работа за стар клоун“, „Какво да правим с виолончелото?“ и „Хляб в джоба“, поставяни в Народния театър и на други български сцени.

Любопитното е, че Вишниек първоначално посвещава живота си на поезията. Започва да пише стихове едва 11-годишен, но постепенно открива, че думите му търсят не само страницата, а и сцената.

Самият той признава, че поезията му постепенно се е превърнала в театър, разтворила се е в репликите на героите му и е продължила да живее на друг език.

На 70 години Матей Вишниек остава автор, за когото литературата не просто разказва за света, а непрекъснато поставя под съмнение неговата логика, властта и човешките илюзии.

По материали на Огнян Стамболиев, преводач на поезията на Матей Вишниек.

АРЕНА