Църквата почита паметта на Светите мъченици София, Вяра,
Надежда и Любов - отдава се почит на добродетелите, които ни крепят - вярата,
надеждата, любовта и мъдростта. Преданието разказва, че през втората половина
на ІI в. в Рим живяла една благочестива жена, християнка - тя се казвала София.
Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели - Вяра,
Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в любов към Господа Исус Христос. Майката и
дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът
на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги
доведат веднага при императора. Когато застанали пред императора, всички
присъстващи се изумили от спокойствието им: сякаш са ги повикали на светло
тържество, а не на изтезание.
Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на
богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда - на 10
и Любов - на 9 години) останали непреклонни, тогава императорът заповядал да ги
изтезават жестоко. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и
страданията на децата си. Но тя проявила необикновена сила през цялото време.
Не издържали и на изтезанията момичетата умират, а императорът разрешил на
света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след
кончината на децата си умира и майка им, която също била погребана при тях.
Църква почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със
сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на
светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.
Имен ден празнуват всички, които носят името Вяра, Любов,
Надежда, София (означава - мъдрост), Верадин, Верин, Драган, Драго (мил,
обичан), Драгой, Драгомир, Люба, Любен, Любомир, Любомира, Севда. АРЕНА
|