Църквата почита днес рождението на Йоан Кръстител.
Българите наричат празника Еньовден (Среди лето) понеже той съвпада с лятното
слънцестоене. Според народната вяра от
този ден слънцето започва да умира, а годината клони към зима. На Еньовден
слънцето "играе", "трепти" при изгрев; от този ден тръгва
към зима.
Християнизиран вариант на тази представа е митологемата за Св. Еньо,
който "облича кожуха и отива да донесе зима", "Свети Еньо
започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима". В нощта срещу празника
особена магическа сила придобива и водата. За лечение и гадаене, при залез
слънце се взима от чист сладък извор "мълчана вода" (налята при пълна
тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила). В нощта на
умиращото и възраждащото се слънце, е апогеят на лечебната сила на растенията.
Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън е еньовче, вратичка и комунига,
иглика и маточина, се използват за лек през цялата година. Билките се вият на
венци и се разпределят на св. Врач (1 юли).
АРЕНА
|