Повече от половината (55.1%) от заявилите намерение да гласуват на
предстоящия референдум са "за" въвеждането на мажоритарен избор за
народни представители в два тура. На този въпрос няма да гласуват 18.7%,
а с "не" са отговорили 26.2% от анкетираните 1013 пълнолетни граждани
от цялата страна.
Това сочат данните от национално представително
проучване на социологическата агенция "Алфа Рисърч", проведено по
поръчка на Институт за развитие на публичната среда в периода 19 – 24
октомври 2016 г.
Социолозите отбелязват, че зад тези нагласи стои приемането на две противоречащи си тези:
-
48% смятат, че мажоритарният вот дава шанс за по-широко
представителство на гражданите, тъй като ще се състезават повече
личности, а
- 47% мислят точно обратното - че мажоритарният вот
ще ограничи представителството на избирателите, тъй като всеки район ще
има само по един депутат.
Предстоящото след две седмици пряко
допитване най-вероятно ще произведе резултат, базиран на противоречиви
нагласи и слаба информираност за последствията от едно или друго
решение, смятат изследователите.
Изследването на "Алфа Рисърч" регистрира изключително любопитно
противоречие - въпреки че сред решилите да участват в референдума,
позицията "да" доминира и в другите два от въпросите, хората
изразяват съгласие с мотивите и на двете противоположни позиции
Най-високо
е одобрението по въпроса за намаляване на държавните субсидии за
политическите партии - 58.8% "да" срещу 24.7% "не". В същото време обаче
повечето от избирателите са съгласни едновременно с тезата, че партиите
трябва да получават по-висока субсидия, за да не изпаднат в зависимост
от интересите на благодетелите си (73%) и с противоположната - че ако
субсидията е минимална, ще останат само партиите, на които хората имат
доверие и които те са готови да финансират със собствени средства (57%).
Социолозите
определят като особено парадоксална ситуацията при задължителното
гласуване ("за" което са 51.6% от хората срещу 32% "не"), защото
повечето от анкетираните приемат именно аргумента "против" (74% смятат,
че гласуването е право, което не бива да се вменява като задължение). А
най-силният аргумент в подкрепа на задължителното гласуване - че така ще
се ограничи тежестта на купения и контролиран вот – събира почти двойно
по-малко привърженици (46%).
Общият извод, който се налага от
проучването е, че кампанията за президентските избори и националния
референдум е по-скоро слаба и ограничена до националните медии. Тя не
представя достатъчно информация както за позициите на кандидатите за
президент, така и за аргументите по трите въпроса в референдума.
Очакванията
на социолозите са, че избирателната активност и резултатите от вота ще
зависят много по-силно от промените в изборните правила, мобилизацията
на партийните ядра и емоционални фактори, отколкото от личната
убедителност на кандидатите и информираността на избирателите.
dnevnik.bg
|
RSS новини
