Датата на честването на Тодоровден, както и тази на Великден, се определя по лунния календар. Почитането на християнския светец Тодор от българите исторически е засвидетелствано още през ранното Средновековие, обединявайки култа към Светите великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон. В иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец.

Тодоровден се празнува главно за здравето на конете и затова е празник на коневъдството и на конния спорт. При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя, и ги отвеждат на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм.

Празникът е известен и с имената Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица. Обредната трапеза за празника включва пита с мая, леща и супа от гъби. Имен ден празнуват днес Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора.

По случай празника клубове за конен спорт организират кушии. От 10.30 часа започва надпреварата на Клуб по конен спорт и коневъдство „RuseHorse“ на терена срещу учебния полигон, по пътя към село Николово, до Карантинна база. От 11.00 часа на Хиподрума стартират надпреварите на клуб „Истър“ и клуб по конен спорт „Екуестре“.

АРЕНА