|
Подковата с чапа е позната само в
габровския край. Тук има зимни и летни
подкови. Чапата е продълговат до няколко
сантиметра шип, който е в предната част
и служи на животното да не се пързаля,
когато ходи по лед и заснежена повърхност.
Другите два шипа са в краищата на
подковата.
За разликите в подковите, ползвани в
габровския край и по полето разказва
Илия Николов от село Стоевци - единственият
останал истински ковач и налбантин в
Габровска област.
Докато разгаря огнището и удря с чука
по нажеженото желязо, което след това
ще оформи в подкова, той споделя
увлекателната история на живота си. И
всичко се върти около конете, магаретата
и подковите. В Етнографски музей на
открито „Етър” налбантинът Илия Николов
изтръгва от устата на наблюдаващите го
с широко отворени очи деца кратък
коментар: „Ехаааа, колко яко!” Малчуганите притихват в почуда от
нетрадиционната за своя начин на живот
гледка – гореща жарава, нажежено желязо,
което под ударите на чука се огъва в
желаната форма.
На 3, 4 и 5 март посетителите на ЕМО
„Етър” видяха възстановките на различни
обичаи, свързани с Тодоровден. Не е
характерно налбантите (хората, които
подковават животни) и ковачите да работят
на Тодоровден, все пак празник е. Ден
след това обаче, кипи усилен труд.
Илия Николов от село Стоевци се учи
да прави подкови и да подковава животни
още в началото на 70-те години на миналия
век. Прави го от любов, а не просто, за
да си изкарва прехраната с нещо.
„Преди 1989 година в събота и неделя
ковях по десет коня. Сега не е така, в
месеца я дойде един кон, я два. Научих
се през 1972 година, защото имах коне и ги
обичах. Всичко, за което имаш мерак можеш
да го научиш”, споделя бай Илия.
За направата на подкова се взема
желязна шина с дължина около 28-32 см.
Слага се в жаравата, за да се нажежи.
Вади се и се оформя със силни удари с
чук. Докато е нажежена се пробиват
дупките, в които при подковаването на
коня се набиват клинците (гвоздеите).
Конят трябва да се подковава на около
45 дена, важно е да се постави правилно
подковата, за да може да ходи удобно и
да не му се създават двигателни проблеми.
„Занаятът си отива”, констатира Илия
Николов и споделя случаи с хора, които
сами си подковават животните. Правят
го без инструменти, без да знаят как
точно да поставят подковата, така че да
е удобна при ходене.
Спомени за коне, за отминали времена,
за огъването на нажежено желязо и как
се учи занаят от стари майстори – това
разказва Илия Николов, единственият
останал в габровска област истински
ковач и налбантин, докато удря с чука
върху наковалнята в ЕМО „Етър”.
А посетителите гледат, слушат, снимат
и разпращат чрез интернет историите на
майстора от габровското село Стоевци.
АРЕНА
|
