Излезе новият брой на академичното списание „Българска етнология“, което има силно русенско присъствие. Съставител на научното издание (кн. 2 за 2016 г.) е проф. Николай Ненов, съвместно с доц. Николай Вуков от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Темата на списанието - „Етнология на града“, е емблематична за работата на русенските етнолози, макар у нас не са много тези, които се интересуват от нея – това отбелязва в предговора „За изследователските полета на градската етнология“ Николай Ненов.

„Чикаго – българският град“ – поглед отвън и отвътре“ е текст на д-р Диляна Иванова, русенска изследователка, която живее и работи в Чикаго. Това е първият системен етноложки анализ на най-голямата българска общност в Северна Америка, който очертава културната топография и мигрантските социални мрежи. Въпросите на глобализацията и постмодерните граници на общността, динамичното отношение между миграция и мобилност, етниче­ската икономика – тези актуални теми показват мястото на българите в общест­вения живот на „имигрантската столица” Чикаго, както и нейната вътрешна динамика.

Искра Тодорова, етнограф в Къщата на Калиопа, представя проучванията на Асоциация „Онгъл“ в Самоков от последното десетилетие. Текстът й отваря темата за конструирането на градските праз­ници в близкото минало. Пречупени през призмата на спомена, разказите за празниците на града описват промените, които настъпват в тяхната структура, а и у носителите им, с което рефлектират върху образа на града.

В академичното издание е публикувана и рецензия на доц. Даниела Колева от Софийския университет за книгата „Страдание и спасение. Паметта на еврейските общности в Русе, Шумен и Варна“, излязла от печат през 2015 г. като резултат от успешния проект на сдружение „Европейски пространства 21“. Според авторката, „Сборникът се намесва деликат­но, но авторитетно и конструктивно в дебата за спасението на българските евреи… , членовете на еврейската общност тук най-сетне са субекти на историята, те говорят и действат, свидетелстват и изразяват позиция. Така пред нас е един от малкото (все още) случаи, когато „българските евреи“ имат лица и гласове.“

Останалите текстове в списанието също са изкушаващи сетивата на проучвателите, защото изследванията по градска етнология и публикуването на колекции от интервюта дават въз­можност за реализация на такава етноложка оптика, която интегративно съче­тава „описание“ и „самоописание“ през погледите на конкретните носители на местната културна памет.

АРЕНА