40 живописни платна включва първата
съвместната изложба на художниците
Живко Лазаров и Гриша Кубратов. Тя ще
бъде открита на 1 юни, от 18.00 часа в Малката
изложбена зала на Дружество на художниците
– Русе, на бул. "Борисова" 6.
Взирайки се в Празнотата, мислено се
превръщам в създател на светове, търсейки
устойчивост на идеи, чрез форми скрепени
с „лепилото” наречено Време. Разпадаща
се „устойчивост”, това е картината! Тя
ту е знак, зад чиято привидна застиналост
се крие своеобразна „машина на времето”
готова всеки момент да поеме към нови
паралелни светове, ту е сцена, където
художник и зрител творят и мечтаят
заедно, и където цветът е символ и
философия на емоциите. Технически,
неуморните и трудолюбиви четки изминават
стотици километри, за да достигне тази
цветна приказка или история до теб.
Искам да им дам мощ, мащаб и монументално
звучене, и така тази тяхна енергия да
се докосне до всеки. Често си мисля за
силата на езика в картината, за това как
образите пораждат словото, което после
ги интерпретира и така сто зрители
застанали пред една картина виждат сто
картини. Ето как изкуството може да се
мултиплицира! Тези образи са носител
на информация и идеи, те са енергията
трансформираща се в един свят на „Дежа
вю̀” и в „спомени на неизбежното ни
бъдеще”. Те са сънищата или другата
реалност даваща ни възможността да се
пренесем в една по-различна Вселена.
Картината ни дава шанс да запазим тази
енергия за Вечността и в този смисъл тя
е своеобразна банка за съхранение на
образи и мисли, на идеи, които да споделим
със Света. Картината е приказка без
начало и без край, посочваща път и на
автор и на зрител как да творят заедно
в търсене на вечните въпроси за
безсмъртната Душа и за живота тук на
Земята. Често се питам: Остават ли
картините някъде? Да! Те са там, в Нищото,
в Чернотата, от която се пораждат всички
цветове докоснати от Светлината, за да
се проявят същностите на нашите очаквания,
надежди и мечти. Благодаря ви за
съавторството! Нека всеки открие себе
си и посока за пътешествие. Светът знае
за вас и ви очаква!
И ако все още се питате
какво се случва след края на изложбата…,
ами вие сте вече там, в картината. Гриша
Предизвикани, съдени,
търсещи или погалени,
така ни карат да се чувстваме
картините.Нашепват ни или крещят,
понякога дочуваме мелодия,
но винаги и всеки път различна. Нека
тайнството продължи и да получим своята
доза общуване със Света на вдъхновението,
провокативността, контраста
и цветовете, в колебания
и категоричност…
Живко
|
RSS новини
