Професор по българска литература и сам писател, Иван Станков дойде в Русе на 14 юни за представянето на неговата книга "Улици и кораби. Gm". Приятели, негови възпитаници, герои на романа му, преживяваха заедно написаните страници в пространствата на Екомузея, сред колекции и разкази за местната памет.

Капитан Енчо Анчев - един от героите на книгата, разказва история като тези в романа.

Иван Станков:

Смъртта е най-голямата тема в литературата - мисля, че откакто Хектор се прощава с Андромаха не е измислена по-достойна тема. Литературата за каквото и да говори, винаги разказва за смърт. Защото ние още от раждането си я носим в себе си и независимо дали смело се отдаваме на мисълта си да строим нейните образи красиви и страшни, така или иначе тя зрее в нас, както житото зрее, след като си е показало носа от земята...

... Опитвам се да разглобявам света и да разглобявам и човека. Света - по неговите видими и невидими детайли, а човека по неговите отделни времеви сегменти. Позволих на своите герои да видят в тези сегменти, да направят нещо неумиращо. И понеже ритуалите, ритуализацията е онзи похват, който прави от действителността еволюиращо парче, ги задължих по някакъв начин, да ритуализират сегментите от онзи живот, който разказвам. Това ме освобождаваше от задължението да разказвам целия си живот - аз знам, че не съм интересен да разказвам своя живот...

В първата книга "Спомени за вода. Dm" смъртта се проектира върху едно безсмъртно село. Представлява "бавен литературен реквием в ре-минор".

В сегашната "Улици и кораби. Gm" смъртта се проектира върху един безсмъртен град - Русе. "Образът на времето е изсвирен тихо в периферията на тихи събития и наподобява литературен пасион в сол-минор".

Иван Станков казва, че така смъртта се усеща по-лесно - когато се проектира върху безсмъртието. Надява се поредицата да стане трилогия. Третата книга ще бъде в ла-седем. За да конструират трите акорда гамата на блуса.

Цвета НЕНОВА

АРЕНА