Както за Шекспир, така и за
Матей Вишниек (род. 1956) "целият свят
е сцена". В случая по-точно "цирк".
Темата пронизва някои от най- известните
му и играни по света текстове - "Клоуните"
("Дребна работа за стар клоун"),
"Три нощи с Мадокс", "Какво ще
правим с виолончелото?", "Ама, мамо,
тези разказват във второ действие какво
се случва в първо!". Цирковото,
маскарадното, карнавалното срещаме в
много от тези пиеси, вдъхновени от
италианската комедия дел арте,
драматургията на Караджале, Йонеско и
Алфред Жари. Родее се и със сюрреалистичната
проза на непознатия у нас румънски
авангардист Урмуз, който всъщност
предхожда Йонеско и Бекет. В тях се
преплитат по удивително хармоничен
начин иронията и сатирата, буфонадата
и гротеската. Като поетичното начало в
редица моменти е на преден план. Някои
критици определят театъра му като
"фрагментарен", други като "поетичен"
и "свръхчувствителен", трети като
"постпсихологически". Всичко това
е вярно, но най-точно е да се каже, че е
кръвно свързан с ужасите на екзистенцията,
въпреки влиянията (Кафка, Сартр, Будзати,
Йонеско, Жари, Бекет, Пинтър, Арабал,
Мрожек) е определено новаторски,
оригинален.
През септември 1987 г.
31-годишният Вишниек заминава като
екскурзиант на Запад (или по-точно
емигрира). Решил е твърдо да напусне
страната и като мнозина румънски
интелектуалци да потърси политическо
убежище в приятелски настроената
Франция. Получава го, без да чака дълго.
Там веднага установява, че си е у дома,
че познава отлично града на Сена (от
литературата и киното!). По-късно в
интервю за нашето списание "Факел"
ще сподели: "Изведнъж се оказа, че съм
си у дома, че съм пристигнал в една
своеобразна духовна родина, в пространство,
което ми беше много познато и близко,
защото си бях мечтал и фантазирал за
него..." Подобно на своите велики
сънародници Емил Мишел Чоран и Йожен
Йонеско, овладява до съвършенство езика
на Волтер и Юго и започва да пише и на
френски. "Френският дисциплинира
перото ми, ще каже той, започнах да се
изразявам по-точно и строго..."
Автор
е и на пет романа. Бих казал, че прозата
му се родее с поезията и драматургията.
В нея няма реализъм. Всъщност Матей
Вишниек е автор само на един "реалистичен
текст" - дисертацията си на тема
"Съпротивата чрез културата в страните
на Източна Европа".
Днес името на
Матей Вишниек присъства в театралните
афиши на повече от 30 страни в Европа,
Азия и Америка. Играе се по цял свят - от
Аржентина до Япония. Поставян е дори в
Турция и Иран. Вече години наред неговите
пиеси са в афиша на големите театрални
фестивали в Авиньон, Единбург, Москва,
Токио, Сибиу. Лауреат е на престижни
международни награди. В Румъния след
падането на комунистическия режим той
е сред най-издаваните, четените и
най-играните и обичани от публиката
автори. Много са книгите му и във Франция
и по света. У нас са преведени романите
"Паника в Града на светлините",
"Господин К. на свобода" и "Планираният
хаос", сборник с негови стихове "Град
с един-единствен жител", както и
подборка с пиеси "Мансарда в Париж с
изглед към смъртта". Критиката
неслучайно, напълно справедливо го
определи като "новия Йонеско".
Сборникът
с пет от най-силните пиеси на този прочут
автор "Пътникът в дъжда" е издаден
от "Гея Либрис" в поредицата
"Ветровете на промяната", подпомогната
от програмата "Творческа Европа". Огнян Стамболиев АРЕНА
|