Научна конференция,
посветена на 140 години от началото на
Руско-турската освободителна война се
проведе днес в зала „Европа“ на Доходното
здание. Организатори на събитието бяха
Русенска митрополия и Регионален
исторически музей – Русе. На откриването
присъстваха Негово Светейшество
Българският патриарх и Софийски
митрополит Неофит и Негово
Високопреосвещенство Русенски митрополит
Наум.
В конференцията бяха представени
12 доклада, свързани с ролята на руската
православна църква в Освободителната
война и делото на славянофилите за
освобождението на българите. Ученици
от ОУ „Васил Априлов“ в Русе направиха
презентация, свързана с участието на
русенци в освобождението на русенския
край, а Стоян Йорданов говори за „Град
Русе и Русенската османска крепост в
снимките на щабс капитан Ревенски“.
С
доклади и презентации в конференцията
се включи и екипът на проекта „Следите
на героичното време“ – проф. д-р Николай
Ненов, директор на Регионален исторически
музей – Русе („Спасяването на русенци
от кърваво заколение – градски митове
и места на памет“), Искрен Великов,
уредник Най-нова история“ („Мемориализация
на м. „Паметниците“ („Текир Дере“) при
Свищов“), Владислав Атанасов, уредник
„Най-нова история“ („Другата смърт на
корнет Борановский. Братска могила, с.
Садина“) и доц. д-р Николай Вуков от
Института за етнология и фолклористика
с Етнографски музей при БАН, който
представи дейностите по проекта.
Проектът „Следите
на героичното време“ има за цел да
маркира и анализира местата на памет
за личности и събития от
националноосвободителните борби (1867 –
1878), като проследи етапите и начините
на тяхното конструиране като „национални
светини“ и като изследва ролята им в
поддържането на поредица от ритуални
практики на честване и възпоменаване.
Дейностите включват подробно описание
на места на памет от националното
„героично време“ и изчерпателно
представяне на символните и културни
пространства, свързани с героите от
националния пантеон. Целта е да се
откроят начините, чрез които паметниците
и музеите „разказват“ за героичното
време, семантиката на гражданските
ритуали в България, както и функционирането
на националните символни пространства
в различни културни, политически и
социални контексти. Проектът „Следите
на героичното време“ се изпълнява от
Института за етнология и фолклористика
с Етнографски музей – БАН в партньорство
с Регионален исторически музей – Русе.
Финансиран е от Фонд „Научни изследвания“
на Министерството на образованието и
науката.
По повод конференцията „140 г. от
началото на Руско-турската освободителна
война 1877-78 г.“, във фоайето на Доходно
здание е подредена изложбата „Забравени
свидетелства. Русенският край през
освободителната война в снимките на
щабскапитан М. П. Ревенский“. Експозицията
е дело на Русенска митрополия и Регионален
исторически музей – Русе.
АРЕНА
|