В България запознанството ни с
творчеството на именитата румънска
поетеса Ана Бландиана (какво прекрасно,
звънко име – камбанно! – точно като за
нея), запознанството ни с творчеството
й, казвам, започна още към средата на
седемдесетте години на миналия век и
продължава без прекъсване вече четири
десетилетия. Сега, през юбилейната
седемдесет и пета година от нейното
рождение имаме специален повод да се
върнем към това творчество и да го
погледнем във впечатляващото му
многообразието и вътрешното му единство.
Тази нова среща с Бландиана дължим на
вдъхновения преводач и популяризатор
на румънска поезия у нас Огнян Стамболиев,
пресъздал на български големи имена
като: Михай Еминеску, Лучиан Блага, Йон
Лука Караджале, Йоан Славич, Никита
Станеску, Марин Сореску, Мирча Динеску,
Емил Чоран, Мирча Елиаде, Захария Станку,
Матей Вишниек и др. В един том от около
500 страници, озаглавен „Населена от
думите”, днес той ни поднася представителна
антология на Ана Бландиана, чието
съдържание прелива от есеистика през
поезия, размисли и афористични фрагменти
до интервюта и анкети. В резултат пред
нас се откроява цялостен портрет на
писателката. Разбира се, извън тези
рамки остава нейната белетристика.
Знаем, че Бландиана е съдбовно свързана
със съпротивата на румънския народ
срещу диктатурата на Чаушеску и с
подготовката за голямата промяна през
декември 1989 г., а и с по-нататъшните
напрегнати усилия за осъществяване на
тази промяна. Помним тази важна част от
биографията й и очакваме, че в нейните
текстове – стихотворни и прозаични –
ще преобладават обществените и
политическите теми. И те наистина
избликват отново и отново, но почти
никога не се явяват в оголен, декларативен
вид. Усеща се ангажираността на авторката
с животрептящите проблеми на днешния
и утрешния ден на нейната страна, а и на
света, в който живее, но тези проблеми
винаги я водят към мисли и тревоги за
човека, много по-обхватни от злободневното
ни битие.
Йордан Радичков казваше, че ние,
българите, сме нация от монологисти.
Оказва се, че не само българите са такива.
В есето „Да водиш диалог” Бландиана
заявява: ”Ние всички постоянно
монологизираме”. И завършва с извода:
”В крайна сметка демокрацията не е нищо
друго освен диалог – действие при което
мнозинството слуша внимателно, любезно
и с уважение (а уважението ражда и
самоуважение!) критичното мнение на
мнозинството.” Колко решаващо е това
наблюдение за нас, новопрохождащите
демокрации от източния край на Европа!
В книгата попадаме отново и отново на
прозрения от този вид, които осветяват
пътя на днешното ни развитие.
Основните акценти на събраното в
„Населена от думите” обаче са много
по-философски и извисени над актуалното:
човек и природа, нравственост, изкуство
и литература. И въпреки че във всяка от
тези теми се чувства нервът на наш
съвременник, в тях се отварят и неизмеримите
обеми на вечността. Временното отеква
в безкрайното и добива непреходна
стойност. Оказва се, че отговорността
ни не е само пред днешния ден, а пред
целостта на битието.
Респектира и богатата жанрова палитра
на включените в тома творби: лирически
миниатюри, притчи, разкази, импресии...
Прозата на Бландиана е не по-малко
поетична от стиховете й, а често е и
по-неотстъпна в търсенията си. Със
сигурност можем да отнесем към самата
авторка онова, което казва за другите:
„Според мен няма нищо по-трогателно и
по-беззащитно от прозата на големия
поет. Едно упорито усилие да назове
неназовимото. Това е като ореол, който
се опитва да приеме формата на шапка.”
Нека накрая да отбележим и онова, което
обикновено се пропуска в рецензиите на
преводни издания – ролята на преводача
в тяхното създаване. Възхитително
овладян, гъвкав, изразителен и благозвучен
е българският език, на който Огнян
Стамболиев ни поднася тази разноцветна
подборка от творчеството на румънската
поетеса. И нещо характерно за истинския
преводач – в юбилейната за самия него
година той предпочита, вместо сам да
застане на авансцената, да изведе под
прожекторите една от своите любими
автори и да я представи така, както тя
наистина заслужава и както той със
сигурност умее да го прави. Поздрави и
за двамата!
Ана Бландиана, „Населена от думите”,
превод Огнян Стамболиев, изд. „Гея
Либрис”, С., 2017.
АРЕНА
|