Деца, държащи оръжия, хора прикриващи се от стрелбата, плачеща майка, разрушени и надупчени от куршуми сгради очертават картината на едно повратно събитие от края на 80-те години, които според куратора на изложбата Олимпия Даниел все още не сме разбрали напълно като време.

„10 години след присъединяването на България и Румъния към Европейски съюз и 28 години след паметната 1989 г., няма и следа от идеализъм. Ежедневието ни се диктува от рутина, привикване, ако не и примирение с това, „че демокрацията има много недостатъци, но нищо по-добро не е измислено“.

Настоящата изложба е тук, за да ни провокира и припомни факти, които бързо забравяме, а и в динамиката на събитията едва ли сме разбрали. Всъщност това е мисията на изкуството – да ни кара да се съмняваме в очевидните истини, да се опитваме да анализираме и да разбираме по-дълбоко и зад привидното. Да отстояваме човешките позабравени ценности /свобода, равенство, братство/, колкото и остарели и изпразнени от съдържание да ни се струват в настоящето.“, пише Даниел по повод на изложбата.

Самият Зафер Галибов сподели с публиката в Музея на Букурещ, че в показаните от него кадри няма никаква цензура или желание да се засили или омаловажи даден детайл. Желанието на фотографа е подобен вид събития да не се повтарят. Галибов подари снимките от изложбата на Музея на Букурещ. Неговият представител – Анджелика Якоб, отговаряща за връзките с обществеността, благодари от името на музея за щедрия жест.

Събитието премина под знака на изразеното от организаторите желание експозицията да допринесе за приятелските отношения между румънци и българи. Продуцентът на изложбата Георги Войнов, завършил инженерна специалност в Букурещ преди 1989 г. и владеещ румънски език, сподели, че с ентусиазъм е съдействал за провеждането на тази изложба в Букурещ (през ноември 2017 г. тя бе показана и в София). На свой ред Анджелика Якоб разкри пред блога „Мостът на приятелството“, че музеят често си сътрудничи с български културни институции и че изложби като сегашната са нещо обичайно.

Владимир Митев

Мостът на приятелството