Във връзка с Деня на румънската култура (15 януари) гюргевският интелектуалец говори пред блога “Мостът на приятелството” за културните постижения на румънците от Гюргево и за старите връзки с българите

Владимир Митев

Емил Талиану е роден на 4 август 1946 г. в гюргевското село Ремуш. Завършва националния колеж “Йон Майореску” в Гюргево. Учи румънски език и литература в Педагогическия институт в Сучава. После започва работа като учител.

Паралелно с педагогическата си дейност Талиану развива и богата публицистична дейност, като пише за много местни и национални медии. В периода 1992-1996 г. ръководи вестник „Влашка” и основава литературното списание „Валахия”. През 1993 г. създава първото гюргевско издателство след Революцията – „Преско“, където се печатат книгите на авторите от гюргевския кръжок „Вечерник”. Повече от две десетилетия Талиану е кореспондент на програмите на националното радио „Новини” и „Антена на селата”, както и на регионалното радио на Олтения – Крайова.

Емил Талиану е водещ на предавания за културните събития на Гюргево в местните телевизии. Автор е на книгите за литературна история „Еминеску и Гюргево близо до Вечерника” (Животът и литературната дейност на съученика на Еминеску Василе Бумбак) и „Николае Баланеску, писателят”. През 2017 г. Талиану публикува книгата „Личности от гюргевския край”, където представя важни факти от живота на творци от окръг Гюргево. Авторът разказва за важните връзки на румънския национален поет с дунавските градове Гюргево и Русе в предишно свое интервю за блога „Мостът на приятелството”.

Какво място заема днес Гюргево на културната карта на Румъния? Какви събития и културни инициативи правят града важен за румънците от останалата част на страната?

Земята на Гюргево, приласкавана от гладките вълни на старата река Дунав, е известна не само чрез сблъсъците между румънските войски и тези на „варварите”, искащи да ни завладеят. За историята на румънското битие са важни и родените тук хора, дали големите стойности на литературата и науката. Димитрие Болинтяну, Тудор Виану, Йон Виня, Никифор Крайник, Марин Драчя, Думитру Дапонте, Николае Дараску, Мирон Николеску са само няколко от техните имена. Тук са реализирани няколко уникални постижения: първата железопътна линия в Мунтения (Южна Румъния – бел.прев.), първата телефонна линия, първият вит мост, първият мост над Дунава, първият речен съд за плаване.

Едно постижение от по-ново време принадлежи на окръжната библиотека, която редактира месечник от колекцията „Гюргевска библиотека”, където се препечатват книги на местни писатели. Съществува и добрата практика на трансграничното сътрудничество между окръг Гюргево и Русенска област в сферите на културата и земеделието. Това са само няколко елемента от множеството инициативи, които правят окръга и града Гюргево познати на страната и на света. Така че във влашката земя пулсира живот в много области.

Гюргево е една от вратите на Румъния към България. Във Вашата книга разказвате за Николае Креведия – интелектуалец, който работи през 40-те години в румънското посолство в София. Тогава наред със своите задължения той превежда на румънски език някои стихотворения на български поети. Книга с преводите му ще бъде отпечатана през 2018 г. благодарение на съвместните усилия на Окръжната библиотека в Гюргево и на Софийската библиотека с посредничеството на Еврорегион „Данубиус”. Как културните дейци на Гюргево са се отнасяли и се отнасят към България днес? До каква степен Гюргево е бил и може да бъде културен мост между румънци и българи?

На 30 декември 1940 г. писателят Николае Креведия, роден в гюргевската община Креведия Маре, изпраща от София писмо на големия литературен критик Джордже Калинеску, което започва така: “Бях назначен преди няколко месеца за пресаташе в нашата легация тук.”

Докато е в София, Креведия превежда на румънски език творбите на някои от най-известните български поети. Тези преводи, останали като ръкопис, бяха неотдавна дарени на Окръжната библиотека в Гюргево от двете дъщери на поета. Тя ще отпечата в партньорство със Софийската библиотека и с подкрепата на асоциацията “Еврорегион Данубиус” през 2018 г. двуезичен том на румънски и български език с преводите. Вашият блог съобщи за този ценен проект в своя публикация от 6 декември 2017 г., в която бе представен и преводът на Николае Креведия на стихотворението от Пейо Яворов „Нирвана“ на двата езика. Книгата, която предстои да излезе, ще бъде плод на дългогодишното трансгранично сътрудничество между културните институции на двете страни. Културни институции от Гюргево и Русе често провеждат общи дейности в двата града. Така успяваме да изградим траен мост над синия Дунав, затвърден от нашите традиции, култури и наука. Те са обединени в съвместния ни живот, установен през дългия период на нашето съществуване като съседи.

Румънската литература от времето на ХХ век разглежда проблемите на селото и на селския живот. В Гюргево постоянно се провеждат културни събития, включително с българско участие, където хората от двата бряга на реката идват с народни носии, танцуват народни танци и се забавляват с традиционна музика. В града и в окръг Гюргево различни хора правят импровизирани музеи на селския бит. Как се обяснява привързаността на гюргевчани към традициите им? Защо те остават верни на своите традиции в епоха на дигитални технологии и нихилизъм?

Ще отговоря на въпросите последователно. Естествено не само в окръг Гюргево, но и в други окръзи от южната част на страната има различни села. Ние сме били и сме преобладаващо селяни. Това ни прави чест, защото ни свързва със земята. Румънските писатели – синове на селяни, са разглеждали в писанията си живота и многото проявления на селската среда. В своите творби поетите Еманоил Букуца, Василе Милитару, Петре Гелмез, в прозата на Василе Русеску и в произведенията на други творци се разкрива влашкото село в цялата му сложност.

Винаги между хората от двата бряга на Дунава е имало близост. Реката не е била бариера. Български общности са се заселвали в много райони на окръг Гюргево, но и румънски общности са намирали живот в северната част на България. От стари времена стават сватби между жители от десния и от левия бряг на Дунава. Такива има и днес. По този начин хората от населените места близо до Дунава са си естествено близки, искат да се опознаят, да открият общите си традиции. Така достигнахме до реализирането на побратимявания между различни общини от двата бряга, независимо от различията в писмеността и езика. За да се познаваме по-добре със съседите, правим периодично общи фолклорни празненства, в рамките на които се танцуват хора. Този танц в кръг не само е символ на слънцето, но и на побратимяването, специфично за нашия фолклорен ареал. Това са стари и много подобни традиции, които дават идентичност на хората от трансграничната зона. Те ще оцелеят независимо от множеството технологични нововъведения на нашето време.

Мостът на приятелството